Имам една любима пословица: „Добрите снимки се правят с добри фотоапарати. Неповторимите снимки се правят със сърцето и душата.”

Бих казал, че снимането на хора е може би най-динамичната и предизвикателна област във фотографията. Фотографите никога не трябва да забравят, че позирането за снимка е акт на доверие. Това е изтънчено и деликатно изкуство, което трябва да уважавате.

Понякога моите обекти казват, че харесват увереността ми, тъй като тя ги кара да се чувстват по-спокойни. Тази увереност идва от моята добра подготовка, поне технически. Ако се концентрирате твърде много върху блендата и управлението на фотоапарата например, просто няма да можете да отделите достатъчно внимание за вашия обект.

Познавайте своя фотоапарат и го използвайте.

Страхотното е, че моят фотоапарат мисли вместо мен, позволявайки ми да фокусирам вниманието си върху най-важното нещо в изображението ми – обекта. Снимал съм с всички модели фотоапарати Sony Alpha 7, но в момента използвам флагмана Sony Alpha 1. Неговият заснемащ сензор с висока резолюция ми дава всички детайли, които са ми необходими за рекламна и репортерска фотография, както и бърза реакция за улавяне на най-малките промени в изражението на лицето.

За мен едно от най-важните подобрения в технологиите за фотоапарати на Sony беше автофокусът по око. Често снимам музиканти при ужасни светлинни условия. Автофокусът по око на Alpha 1 означава, че мога да фокусирам окото на обекта дори когато светлината не е достатъчно добра, за да може фотографът да го види със собствените си очи. В миналото този вид снимане щеше да бъде помрачено от притеснения дали изображенията ще бъдат добре фокусирани. Вече не трябва да се тревожа за това.

История в рамка

Трябва да гледате на кадъра така, както художникът гледа на платното. Една от най-честите грешки, които правят начинаещите, е да се фокусират върху човека, когото снимат, и да забравят за останалата част от изображението. Това означава, че запълват две трети от „платното“ с нещо незначително, а не трябва да е така. В този смисъл аз подхождам към кадъра така, сякаш няма фон или преден план, а само едно нещо – или човек – което разказва историята вътре в кадъра.

Когато работя с човек, винаги се опитвам да разбера неговата история и се фокусирам върху това, като разсъждавам как ще разкажа тази история през моя обектив. Дори и да е прост черно-бял портрет в близък план, все пак трябва първо да се убедя защо съм тук и какво правя.

Какво ще види зрителят в кадъра зависи от фокусното разстояние на обектива, който използвам. В момента снимам със 135 мм с невероятно резкия обектив 135mm f/1.8 G Master. Влюбих се в него веднага щом го изпробвах. Обикновено го използвам за снимки в цял ръст или в по-близък план – дава ми най-гладкото боке. Използвам също обективите G Master с фокусно разстояние 85 мм и 24-70 мм. С тези три обектива заснемам около 90% от портретните изображения, като 135-милиметровият е моят фаворит. Но ако работя на терен и искам да пътувам с лек багаж, вземам със себе си само един обектив в зависимост от вида на снимките.

Композиция

Композицията е забавно нещо. Има само няколко правила, които трябва да знаете толкова добре, че да са почти подсъзнателни. След това сте свободни да импровизирате и да се понесете по вълните на вдъхновението по време на снимането. Същото е както при музиката – трябва да знаете партитурата, преди да започнете да импровизирате.

Ако не сте овладели основните принципи и започнете да импровизирате, може да се провалите с композицията – идеята може да е страхотна, но кадърът да е пълна бъркотия. Виждам това често и е особено опасно за талантливи хора, които имат много идеи и смятат, че правилата не са за тях.

Светлина

Осветяването на обекта не е просто включване или изключване на лампа. Светлината има много характеристики, като например цвят, интензитет, разсейване и посока. Най-важното нещо е да анализирате и разберете наличната в сцената светлина, преди да решите какво искате да правите с нея.

За мен процесът на осветяване често започва с малки стъпки, а не отведнъж с всичко налично – например добавяне на големи светкавици, стойки за осветление и софтбоксове. Ако преместите обекта си дори само с няколко метра, светлината може да се окаже съвсем различна. Промяната на ъгъла, под който снимате, може също да създаде напълно различна перспектива и заден план, отново променяйки общия баланс в композицията и светлината.

Имам голяма свобода да снимам при естествена светлина, тъй като заснемащият сензор на Alpha 1 ми позволява да използвам настройки за висока чувствителност, без да се притеснявам за влошаване на качеството на изображението. Мога да снимам за корици на албуми или списания при ISO 3200, което ми дава много повече свобода и простор за креативност.