Фотографирането на диви животни не става от днес за утре. За професионалния биолог заснемането на диви животни е тройно предизвикателство. Първо, трябва да проуча цялата налична информация за животното. След това трябва да успея да се доближа до животното, без да го подплаша. И накрая, трябва да заснема животното в неговата естествена среда за спомен, който да споделя със света.
Ако всичко върви по план, може да прекарам десет дни на конкретното място, но може и да ми отнеме дълги години. Така например аз снимам снежни леопарди от 2017 г. и все още не съм заснел изображението, което търся, така че ще продължа да опитвам всяка зима, докато успея.
Планиране
Проучването е важен етап от постигането на желаната снимка. Започвам с изучаване на конкретния животински вид. Целта е да проуча местообитанието му, плячката му, навиците му, природозащитния му статус и също така трябва да се запитам „защо снимам този конкретен вид?“
Всички животни са красиви, но се нуждая от допълнителна причина. Те или са жизненоважни животни за екосистемата, или са застрашени, или са непознати за широката публика.
Умения на терен
Дните на терен могат да бъдат много дълги, но това е страст, така че не си гледам нетърпеливо часовника. Както при много други жанрове във фотографията първият и последният час от деня са най-добри не само заради чудесната светлина, но и защото това е времето, когато животните обикновено са най-активни.
За заснемането на някои животни се налага да използваме укрития или палатки, за да може животното да се приближи към нас, без да бъде обезпокоявано. Когато се снимат носорози, престоят в укритието може да бъде доста напрегнат. Едрите и силни животни, дошли на водопой през нощта, се намират на метри от вас. Важни тук са безшумното присъствие, бавните движения и светлосилните широкоъгълни обективи, като например 12-24mm f/2.8 GM или 16-35mm f/2.8 GM.
За гепардите установих, че са много спокойни. Дори успях да сляза от автомобила и да легна на земята на няколко метра от тях с обектив 400 mm f/2.8 G Master – истинска мечта!
400mm f/2.8 GM е любимият ми обектив. Блендата f/2.8 пропуска много светлина и също така ми позволява да разфокусирам фона. И ако добавя 1,4x конвертор, получавам обектив с фокусно разстояние 560mm без компромис със скоростта на автоматичното фокусиране на моите фотоапарати Sony. Използвам и 200-600mm f/5.6-6.3 G OSS, който е отличен обектив на страхотна цена.
Снимал съм различни фотоапарати Sony, но през последните няколко години използвам Alpha 9. Напоследък използвам и Alpha 1, който харесвам заради комбинацията от водещия в класа автофокус и заснемащия сензор с висока разделителна способност. Носил съм тези фотоапарати навсякъде – от джунглите на Борнео до студовете на Хималаите – и никога не са ме разочаровали. Неотдавна добавих в чантата си и Alpha 7 IV, който ще ми служи заедно с моя Alpha 1.
Светлина и композиция
Светлината е най-важна, така че ранното ставане е задължително. Най-добрите часове обикновено са призори и надвечер, когато слънцето е ниско в небето. Общо взето, обедната светлина не е за предпочитане. Слънцето е прекалено силно, прекалено вертикално и обезличава обектите.
Снимам с възможно най-широка бленда, обикновено f/2.8 или f/4. Тази настройка ми позволява да постигна хубав фон и достатъчно висока скорост на затвора за бързите движения на обекта.
Накрая решавам къде да се позиционирам спрямо светлината в зависимост от обекта. Може да предпочета да снимам, докато светлината идва иззад мен и е насочена към животното. Може и да заснема животното контражур, представяйки го в силует. Противно на общоприетото схващане, облачният ден дава интересни възможности, тъй като облаците разсейват светлината и ви позволяват да работите по пладне, което би било невъзможно в слънчево време. Наред с това облаците и натежалото небе могат да прибавят допълнително въздействие към снимките.
