Казвам се Брендан де Клерк и съм фотограф и автор на творби със смесени техники от ирландско-френски произход, като в момента живея в Холандия. Интереса към фотографията съм наследил от баща си – той е известен фотограф и режисьор на документални филми. Работата ми се характеризира с въздействащи образи с ясна емоционална изразителност, като се стремя да докосна публиката с творчеството си.

Вдъхновява ме да използвам различни подходи в работата си и бях щастлив, когато ми предложиха да изпробвам новите широкоъгълни обективи Sony E – PZ 10-20mm f/4 G, 11mm f/1.8 и 15mm f/1.4 G.

Не бях сигурен какво да очаквам, когато изпробвах за първи път обективите, но най-много ме впечатлиха техните размери и тегло – малки са, но стоят много солидни в ръката. Също така като фотограф от „старата школа“ бях много доволен да видя пръстен за управление на блендата при 15 mm f/1.4 G и това беше обективът, с който исках да започна.

Никога не съм бил фен на широкоъгълните обективи, тъй като работата ми включва предимно потрети, но идеята за широкоъгълен обектив с толкова голяма светлосила ме заинтригува.

При това толкова късо фокусно разстояние трябваше да застана на сантиметри от китариста, но бокето беше много гладко и останах много впечатлен от рязкостта на очите му дори при напълно отворена бленда. Този начин на снимане беше толкова забавен, че промени представите ми за широкоъгълните обективи!

Следващият обектив беше 11mm f/1.8 и излязох навън с моделите. Много ми хареса да снимам с широк ъгъл и затова продължих по същия начин. Тъй като обективът е широкоъгълен, беше по-трудно да се постигне плитка дълбочина на рязкост, но въпреки това бях изумен от липсата на изкривяване, заснемайки портрети в близък план.

Записът на видео беше това, в което PZ 10-20mm f/4 G наистина блесна. Гъвкавостта на вариото беше страхотна, но най-много ме впечатлиха безшумната работа и контролът на моторизираното варио. Не бях използвал такъв обектив преди, но финият контрол, който успях да постигна, беше впечатляващ. Беше ми интересно да видя как работи компенсацията на „дишането“ на фокуса – това е нещо, на което никога преди не съм обръщал внимание. Когато сравних обективите с някои по-стари модели с твърдо фокусно разстояние, които имах под ръка, разликата беше едва забележима и почти не съществуваше.

Не установих никаква разлика в рязкостта между трите обектива, дори при вариообектива, от който бях много впечатлен – дори след като заснех почти всичко с максимално отворена бленда. Фокусирането също беше много бързо и тъй като използвах автофокус по око, фотоапаратът фокусира преди дори да си помисля за композицията.

С малък фотоапарат като Alpha 6600 балансът и с трите обектива беше перфектен и никога не съм усещал, че тежестта е отпред, както обикновено се случва с леките фотоапарати.

Едно от нещата, които харесвам в обективите Sony, е че никога не се налага да се тревожа за качеството на снимката, и това означава, че мога да се движа бързо, като се концентрирам върху обекта си, вместо да се притеснявам за резултата.

Изпробването на обективите и снимането с такъв компактен фотографски комплект беше освежаващо и много забавно за мен. Честно казано това ме върна към детството, когато за първи път снимах с фотоапарат.

Бих използвал тези обективи в разнообразни ситуации – на ум ми идват улична или архитектурна фотография, но ще се радвам да ги изпробвам за снимки при слаба светлина, а също се замислям да опитам и звездни пейзажи.