Казвам се Матия Винчек и съм туристически и уличен фотограф от Загреб, Хърватия. Обичам да пътувам с лек багаж и това определя избора ми на фотоапарат и обективи. Неотдавна получих възможността да изпробвам FE 24-50mm f/2.8 G и останах силно впечатлен от характеристиките и гъвкавостта на обектива, но естеството на работата ми често изисква по-широк зрителен ъгъл. С въодушевление посрещнах новината, че Sony пуска на пазара друг подобен обектив – FE 16-25mm f/2.8 G – и се възползвах от възможността да посетя Австрия, за да заснема невероятните планински гледки и зашеметяващата архитектура на Залцбург и Халщат.

Самият обектив е много подобен на FE 24-50mm f/2.8 G и има приблизително същото тегло. Много ми допада качеството на изработка и това, че един толкова малък обектив внушава усещане за солидност и здравина. Пръстенът на вариото работи изключително гладко, а пръстенът за ръчно регулиране на блендата възпроизвежда щракащ звук (това може да се изключва, което е много удобно за създателите на видеосъдържание).

Първата сутрин небето беше ясно и светлината беше идеална, така че грабнах своя Alpha 7CR и излязох да изпробвам обектива.

При бленда f/2.8 той е изключително рязък в целия кадър, а при около f/5.6 рязкостта се увеличава до максимум.

Фокусирането отблизо също е много впечатляващо и успях да заснема този дружелюбен лебед, който се приближи да търси храна!

След около час небето се заоблачи, но исках да проверя как обективът ще се справи с по-разсеяна светлина, затова продължих нататък покрай брега на езерото.

Една от причините да харесвам Alpha 7CR е, че благодарение на 61-мегапикселовия сензор и възможността да изрязвам изображения, без да губя детайлите, разполагам с гъвкавостта да прекомпозирам снимките по време на обработката. Имаше няколко ситуации, в които бих предпочел малко по-голямо фокусно разстояние от наличните 25 мм, и тогава изрязах изображението, за да постигна ефекта на снимане с 35-милиметров обектив. Допада ми възможността да превключвам фотоапарата в режим APS-C, за да прегледам изрязаното изображение, преди да снимам.

Сравнително отскоро новите обективи на Sony са снабдени с функция за компенсиране на „дишането“ на фокуса, която е особено полезна за създателите на видеосъдържание. Носех своя ZV-E1 и заснех няколко пробни кадри, за да видя как се справя. Нямаше нужда да се притеснявам, тъй като „дишането“ почти не се забелязваше дори при промяна на фокуса от най-малката работна дистанция (едва 18 см при фокусно разстояние 16 мм) до безкрайност. Скоростта на автоматичното фокусиране на този обектив е изключителна, като дори се опитах да го затрудня чрез бърза смяна на обекта (неуспешно!).

Когато светлината понамаля, се върнах в хотела, за да прегледам заснетото през деня и да обмисля плана си за вечерна обиколка на града.

Обективът откликна на любовта ми към откровената улична фотография, а компактността му позволяваше да снимам съвсем дискретно.

В условия на слаба светлина винаги снимам с широка бленда, но когато видях колко добре се справя обективът при f/2.8, не се притесних ни най-малко.