Въпреки че фотографите традиционно използват обективите с фокусно разстояние 135 мм за заснемане на портретни снимки, британският фотограф Тери Донъли разчита на своя Sony FE 135 mm f/1.8 G Master за разнообразни задачи. „Това е фантастичен обектив за портрети, но е не по-малко добър за заснемане на спортни събития, дива природа и документални снимки“, казва Тери.

Като представител на водещата в класа серия G Master на Sony, твърдият обектив FE 135mm f/1.8 се отличава с изключителна рязкост и бленда f/1.8, което му позволява да заснема изображения, изглеждащи различно от тези, заснети с други обективи.

Снимайки професионално, Тери е готов да заснеме всичко, на което попадне, като използва за целта фотоапарати Sony Alpha, които отговарят на високите изисквания на професионалния фотограф. Обикновено Тери снима с Alpha 1 или Alpha 9 II. Неотдавна той беше сред първите, изпробвали новаторския Alpha 7R V с технология за автоматично фокусиране с изкуствен интелект.

Допреди десетина години заснемането на портрет или спортно събитие със 135 мм обектив и бледа f/1.8 не беше лесна задача. За да заснеме очите на обекта с идеална рязкост, фотографът прибягваше до леко придвижване напред и назад, докато снима в сериен режим, след което избираше изображението, в което очите са най-резки. „Вече не е така“, казва Тери. „В наши дни можем да разчитаме на обектива G Master и технологията за фокус по око. Ползата е, че сега мога да насоча вниманието си към фотографския аспект, като например комуникирането с обекта и композирането на кадъра, без да се тревожа за това дали очите ще са с достатъчна рязкост в заснетото изображение.“

Според Тери 135mm f/1.8 G Master е обектив, който „трябва да се използва с широко отворена бленда. Малката дълбочина на рязкост, създадена при настройка f/1.8”, продължава той, „в комбинация с висококачественото боке осигурява копринено гладки фонове и светлинни точки, които са идеално кръгли. Съчетанието от гладкия фон и високата рязкост на предния план придава на снимките страхотен кинематографичен изглед. Това е едно специално фокусно разстояние, при което предният и задният план хармонират.“

Красивият ефект боке се създава от конфигурация от XA (екстра асферични) и Super ED лещи с Nano AR (антирефлексни) покрития, осигуряващи висока рязкост на изображението без аберации, разлагане на светлината по границите на обектите и други изкривявания в кадъра. „Обективът е рязък от ръб до ръб и от ъгъл до ъгъл. Почти винаги снимам с широка бленда и никога не съм имал проблеми с качеството на изображението”, обяснява Тери.

Демонстрирайки универсалността на обектива, Тери го използва и за да снима своето вдъхновение – обикновената катерица. Видът е застрашен от изчезване в Обединеното кралство, но за щастие на Тери той може да им се радва в собствената си градина.

„Фокусното разстояние на обектива и малката дълбочина на рязкост, дължаща се на блендата f/1.8, ми позволяват да разфокусирам перфектно фона. Ако някоя ограда или съседска къща попадне в кадъра, това не е проблем, защото катериците могат да останат идеално резки, а фонът е толкова гладък, че случайно уловените разсейващи обекти не се забелязват“, обяснява той.

Интересен трик, който Тери прилага с обектива, е да превключва настройките на фотоапарата чрез бутоните за потребителски функции, разположени отстрани на обектива. „Мога да снимам динамична сцена, като например игра на футбол, и да настроя фотоапарата да замрази движението. Ако реша да подходя креативно и да създам леко размазване на движението“, продължава той, „мога да използвам съответния бутон на обектива, за да превключа към някой от предварително зададените от мен потребителски режими. Няма нужда да отварям меню или дори да откъсвам око от визьора.”

Но от всички изображения, които Тери е заснел със 135-милиметровия обектив, най-значима е една репортажна портретна снимка.

„Заснех пилот на хеликоптер от въздушното звено за спешна медицинска помощ в Уилтшър. Кадърът показва иначе обикновена обстановка, но успях да създам кинематографична сцена с отражението на хеликоптера във визьора на шлема на пилота. Съумях напълно да разфокусирам фона и същевременно да постигна перфектна рязкост на хеликоптера, отразен във визьора на шлема на пилота.“

„Няма да забравя реакцията му, когато видя снимката за първи път. Пилотите обикновено са толкова заети, че рядко им се случва да видят как изглеждат отстрани, особено през обектив 135mm G Master.“

„Целта е да се постигне необичайно възприятие за обичайна дейност за този, който я изпълнява“, заключава той, „и да се запечата това възприятие в красива снимка, която ще го радва винаги.“