Казвам се Дънкан Бонифей и съм френски режисьор и оператор, който работи основно върху комерсиални филми и задкулисно съдържание за режисьори. Фотоапаратите на Sony са част от моето пътуване от самото начало, така че когато се свързаха с мен, за да създам филм за представяне на новата Sony FX5, това наистина ми се стори като проект-мечта. Първоначално мислех, че ще имам около три месеца, за да приготвя всичко. В действителност имах по-малко от месец, за да напиша, планирам, заснема и редактирам филма за красота, като същевременно създам съдържание на BTS, игрални материали и снимки. Беше интензивно, но това напрежение също тласна проекта в много вълнуващо творческо място.

Sony ми даде много свобода. Не исках да правя класически продуктов филм или просто да показвам фотоапарата като обект. Исках да създам нещо кинематографично, емоционално и завършено, почти като комерсиален филм, но без да завися от съществуващи бранд или продукт. Отправната точка беше слоганът „Осветяване на пътя напред“. Като оператор светлината е всичко. Той оформя образи, разкрива емоция и придава смисъл на кадъра. Но в този момент от живота ми светлината имаше и по-лично значение. Няколко месеца преди проекта загубих баба си. Това преживяване промени начина, по който разбирах светлината. Превърна се в нещо по-тихо, нещо невидимо, но все още присъстващо, нещо, което може да Ви води, когато се почувствате изгубени. Така филмът се превръща в история на художничка, която е загубила креативността си, пътувайки през различни светове и елементи, докато намери пътя обратно към творчеството.

Защо избрахте такъв поетичен подход вместо нещо по-реалистично?Исках филмът да работи на две нива. На пръв поглед става дума за артист, който се опитва да се свърже отново с творчеството си. Отдолу това е и фина почит към паметта, отсъствието и начина, по който изкуството може да ни помогне да преминем през скръбта, без да обясняваме всичко твърде директно. Една реалистична история би направила посланието твърде очевидно. Исках нещо по-универсално, където зрителите да могат да внесат свои собствени чувства и интерпретации. Художникът, празното платно, светлината, гората, дюните и океанът се превърнаха в метафори. Те ми позволиха да говоря за креативността и загубата, без да казвам много.Как знанието, че имате нов сензор и вътрешен RAW, се отрази на сценария?Не съм писал филма според техническите спецификации, но знаейки какво може да направи FX5, ми даде голяма увереност. Знаех, че мога да снимам от ръка, да работя в Open Gate, да използвам анаморфни обективи, да снимам на забавен каданс и да записвам вътрешен X-OCN RAW без да изграждам тежко оборудване. Тази свобода повлия на структурата на филма. Позволих си да се движа между много различни среди: гора, пустиня, вулканични пейзажи, океан, дъжд и вътрешно имение. Също така планирах повече движение, отколкото обикновено в толкова натоварен график. В гората Анага, например, Марджъри тича през дърветата, а аз я следвам с FX5, оголена на DJI RS 4 Pro. По-бързото отчитане също ми даде увереност за снимане от ръка и проследяване на снимки, защото не се тревожех постоянно за ефекта „ролкови затвор“.

Как успяхте да поддържате последователен поглед на толкова различни места?Не исках всяко място да изглежда еднакво. Гората, дюните, вулканичните скали, дъждът и имението се нуждаеха от собствена идентичност. Филмът е за пресичане на емоционални светове, така че тези различия бяха важни. Това, което исках да обединя, беше цялостният език на изображението: контраст, плътност, тонове на кожата и начинът, по който светлината взаимодейства с героя. Работният процес X-OCN помогна много, защото имах достатъчно гъвкавост в класа, за да оформя всеки свят, като същевременно запазих една и съща кинематографична база. На островите оформихме предимно естествена светлина с рефлектори и огледала. В имението всичко беше много по-контролирано, с източници, поставени извън прозорците, но все пак се опитах да запазя мекотата и контраста, свързани с външните кадри.

Как новият дисплей и електронният визьор помогнаха на снимачната площадка?3,5-инчовия екран с формат 16:9 направи фотоапарата много по-практичен. Непрекъснато се движехме: ходехме на туризъм, тичахме през пясък, катерехме се по скали, снимахме в дъжда и пътувахме между островите. При тези условия всеки аксесоар има значение. Когато снимате анаморфно, особено в режим „Отворена врата“, правилното наблюдение и поддръжката за изстискване директно в фотоапарата имаше голямо значение. Можех да кадрирам точно, без да изграждам по-голяма настройка за наблюдение всеки път. Когато преминах към обективи Sony G Master за по-практични снимки, екранът също ми даде ясно изображение, без да караш тялото да се чувства претоварено. Разглобяемият електронен визьор се превърна в един от най-полезните инструменти на снимките. В Гран Канария, особено в дюните, светлината беше изключително ярка. Пясъкът отразяваше всичко и моят външен монитор не можеше да се конкурира със слънцето. С електронния визьор можех да се изолирам от околната среда и да преценя правилно кадрирането, експонацията и фокуса. Наличието на инструменти за фалшиви цветове и експонация в фотоапарата беше от съществено значение в тези условия.Как вдъхновеното от CineAlta меню повлия на работния Ви процес?Идвайки от FX3, менюто на FX5 в началото се усещаше различно. Трябваше да се науча, особено защото откривах фотоапарата под истински производствен натиск. Но след като разбрах логиката, йерархията на киното на първо място придоби смисъл. Фотоапаратът се усещаше като производствен инструмент. Инструменти за експонация, наблюдение, RAW настройки, кадрови честоти и професионални опции бяха част от естествения работен процес. Тъй като нямах специален 1-ви AC, това беше много важно. Трябваше да оперирам, излагам, рамкирам, да управлявам фокуса и да вземам бързи решения сам. Например в Лас Гриетас преминах между Open Gate и 16:9, за да използвам стабилизация за следващи кадри от ръка, без да възстановявам фотоапарата. В последователността на дъжда разчитах до голяма степен на фалшиви цветове, защото не използвах външен монитор. Наличието на тези инструменти в тялото ми спести време и ми помогна да остана фокусиран върху изображението.

Защо избрахте X-OCN C1?Снимах в X-OCN C1, защото ми даде правилния баланс между качество, гъвкавост и реалистични размери на файловете. Този проект е създаден основно за YouTube, социални мрежи, вертикални версии, онлайн маркетинг и премиерна прожекция в театър Grand Rex. Имах нужда от RAW гъвкавост за корекции на градацията и експонацията, но също така трябваше да мисля и за съхранение, архивиране и редактиране на работни показатели. Когато снимате почти две седмици на няколко острова със забавен каданс и множество резултати, данните стават част от творческия работен процес. X-OCN C1 ми даде гъвкавостта, от която се нуждаех, без да генерирам ненужно масивни файлове. За този вид издание визуалната разлика е много трудна за забелязване, но по отношение на времето за архивиране и пространството на диска това прави огромна разлика.Каква беше реакцията Ви, когато оценявахте кадрите?Като мой собствен колорист градирането на кадрите от X-OCN беше истинско удоволствие. Филмът имаше много различни ситуации: ярки пустинни хоризонти, дълбоки гори, черни вулканични скали, зелена вода, дъжд, слаба светлина и контролирани интериори. Географският обхват и гъвкавостта на RAW ми дадоха възможност да оформям всяка среда, без изображението да се разпада. Целта не беше да направим всичко идентично, а да направим всичко да принадлежи на един и същ филм. Можех да възстановявам светлите зони, да контролирам тъмните зони и уверено да работя върху тоновете на кожата. В Лансароте създадохме един кадър в почти пълна тъмнина, използвайки само челник, рефлектор и малко атмосфера. Благодарение на работните показатели при слаба светлина и гъвкавостта на RAW фотоапарата крайното изображение се усеща много по-голямо от действителната настройка.

Как FX5 се сравнява с FX3?Обичам FX3. Това е огромна част от работата ми, защото е малък, надежден и лесен за преместване. Но FX5 се усеща като истинска стъпка към компактен кинофотоапарат. Изображението се усеща по-плътно, инструментите за наблюдение са по-силни, а вътрешният X-OCN RAW променя начина, по който работите. С FX3 често изграждам фотоапарата около това, от което имам нужда. С FX5 много от тези киноинструменти вече са вътре в тялото. Усещането не е като за безогледален фотоапарат, който се опитва да се превърне в кинофотоапарат, а по-скоро като компактен кинофотоапарат от самото начало.Какви настройки на обективите използвахте?Запазих пакета обективи минимален, защото пътувахме и се разхождахме много. За основната кинематографична работа използвах обективи DZO Arles, основно 35 мм и 50 мм, като 18 мм за един топ кадър в имението. Използвах и обективи Thypoch Simera-C за по-леко и органично усещане. За анаморфна работа използвах обективите DZO Arcana, особено в гората Анага. За поредицата с дъжд смених със Sony FE 24-70mm f/2.8 GM II, защото имах нужда от автофокус, защита от атмосферни влияния и скорост.

Какво се надявате да почувстват зрителите, след като гледат филма?Надявам се да почувстват нещо, преди да помислят за фотоапарата. Разбира се, филмът е направен, за да покаже какво може да прави FX5, но не исках технологията да бъде обект. Исках светлината, образът и емоцията да са на първо място. Моят съвет към режисьорите е да гледат на FX5 като на истински киноинструмент в компактен тяло. Не използвайте всяка функция само защото съществува. Използвайте Open Gate, X-OCN, електронния визьор, забавен каданс и автофокус, когато ще работят за историята. За мен силната страна на FX5 е, че Ви дава възможности за кино от висококачествен клас, като същевременно Ви позволява да останете мобилни, бързи и целенасочени. Това не просто Ви помага да заснемете изображение. Помага Ви да проектирате такъв.