Гарет Едуардс отдавна е привърженик на икономичното и гъвкаво филмопроизводство, прилагайки го успешно в своите проекти. Неговият дебютен игрален филм „Чудовища“ е заснет с бюджет под 500 000 долара и е редактиран на лаптоп. Така че не е изненадващо да научим, че най-новият му филм „Създателят“ е заснет от самото начало с полупрофесионално оборудване, достъпно в търговската мрежа.

Това не означава, че проектът не е амбициозен. Той притежава много от елементите на класическите научнофантастични мегафилми – от мащабни сцени с битки до приказни, футуристични технологии. Действието се развива през 2070 г., 15 години след като ядрен взрив в Лос Анджелис предизвиква война срещу изкуствения интелект, а сюжетът разказва историята на бившия агент от специалните части (Джон Дейвид Уошингтън). Впускайки се в опасна мисия, той е натоварен да открие създателя на оръжие, което може да сложи край на войната – и да донесе победа за страната, която го притежава. Това едва ли е сюжет, който бихте очаквали от филм, заснет с полупрофесионално оборудване.

Едуардс обсъдил проекта и намеренията си със своя сътрудник, известен с работата си по филма „Роуг Уан:История от Междузвездни войни“, операторът Грейг Фрейзър, член на Американското общество на кинооператорите (ACS). Двамата избрали кинокамерата FX3 на Sony, за да заснемат филма, въпреки че тя струва по-малко от наема на професионална холивудска кинокамера за един ден.

След серия забавяния, причинени от пандемията, Фрейзър все пак не успял да се присъедини към продукцията като главен оператор. Вместо това той преотстъпил тази роля на Орен Софер – млад творец с изявен визуален стил, усъвършенствал уменията си като автор на множество музикални видеоклипове, късометражни и пълнометражни филми.

Софер бил изненадан от избора на FX3, която смятал просто за малка видеокамера в тялото на фотоапарат. Едва ли би избрал такова оборудване за заснемането на игрален филм с бюджет от 80 милиона долара. Но след като изгледал пробните кадри, заснети от Фрейзър, Софер бил удивен. Вече бил убеден, че FX3 отговаря на стандартите за качество на изображението, очаквани от една холивудска продукция: „Тази камера може да заснема невероятни изображения… просто нямам думи.“

Впечатляващи изображения дори на лунна светлина

Пробните кадри го впечатлили, но Софер се възползвал от възможността да поснима сам в Тайланд, където щяла да бъде заснета по-голямата част от филма. Там FX3 засенчила други доста по-скъпи кинокамери по много специфичен начин: със своите способности за снимане при слаба светлина.

Софер успял да заснеме пробни кадри на лунна светлина, улавяйки красиви нощни сцени без допълнително осветление. Натовареният график на снимачната площадка едва ли би позволил това, но високата чувствителност на FX3 означавала че Софер ще може да заснема завладяващи сцени по здрач и привечер.

Всъщност тази способност за снимане при слаба светлина на практика добавила полезни минути към всеки снимачен ден. Едуардс и Софер установили, че разполагат с допълнителни 15-20 минути по здрач, в които могат да снимат, удължавайки ефирния „син час“, който мнозина от кинооператорите смятат за безценен. Началната сцена от филма е заснета по време на тези удължени снимачни сесии по здрач, с войници, които излизат от морето и вървят по плажа в меката вечерна светлина.

По-късно във филма има драматична престрелка, която е заснета в хотел Rosewood, разположен високо над Банкок. Сцената е осветена само от светлината на града отвън, която прониква в стаята, създавайки уникално настроение за действието. Това просто не би било възможно с камера, която не притежава светлочувствителността на FX3.

Компактна и достъпна артистичност

Качеството на изображението е от първостепенно значение за Едуардс и Софер, но компактността на FX3 предоставя още повече предимства на създателите на филми. Едуардс често предпочита сам да държи и управлява камерата, заснемайки своите филми, а FX3 има идеалните размери и форма за неговия стил на снимане. Снимането на продължителни сцени е много по-лесно – често с използване на леки жиростабилизатори вместо големи платформи и тежко оборудване. В крайна сметка около половината от сцените са заснети от ръка, а голяма част от останалите кадри за заснети с помощта на малка операторска количка или телескопичен кран.

Цената на FX3 осигурила още едно предимство: продукцията можела да си позволи закупуването на няколко бройки. След това те били монтирани на различни операторски приспособления, включително на дрон, спестявайки ценно време и позволявайки на екипа да следва по-бързо натоварения си график.

Като цяло комбинацията от гъвкавия операторски стил и умението на Софер да се възползва от естествената светлина създава въздействаща филмова продукция. Новият проект на Едуардс се отличава с високоволтова енергия и реалистичен изглед, напомняйки класически научнофантастични филми като „Блейд Рънър“. Той е убедително доказателство за това, че полупрофесионалното оборудване може не само да се използва за големи филмови проекти, но разкрива и нови творчески възможности пред създателите на филми.