За Мачей Пешко пейзажната фотография е преди всичко емоция. Това е възхищението, което изпитваме, когато видим слънцето да огрява някой планински проход, или чувството за покой пред кристално чисто алпийско езеро. „Всеки пейзаж разказва своя собствена история“, обяснява той, „и всяко пътуване ни напомня, че красотата е навсякъде около нас. Искам всеки, който гледа снимките ми, да изпита същото усещане.”

Тази идея отвежда Мачей в италианските Доломити, на около 1200 километра от неговия дом в централна Полша. „Вече бях ходил там през май 2024 г.“, спомня си той, „но тези планини така ме заплениха с красотата си, че трябваше да се върна, за да ги видя отново. Минах по някои от най-известните маршрути в Доломитите, снимах около Тре Чиме ди Лаваредо, Сасолунго, Чинкуе Тори, проходите Пасо Гардена, Пасо Села и Пасо Фалцарего, както и двете италиански езера в района, Изео и Гарда.“

Според Мачей обхождането на тези места и продължителното пребиваване в планината му дават нещо особено важно: благоприятна възможност. „Най-ценното е, че дори когато светлината и времето не са идеални, опознаваш мястото“, обяснява той. „Научаваш се къде да застанеш с фотоапарата и какъв обектив да използваш, за да заснемеш най-добрия кадър, като по този начин натрупваш мускулна памет, която ще ти бъде от полза в мига, в който природата ти предложи нещо специално.“

„Но най-важният фактор в пейзажната фотография са атмосферните условия“, продължава той, „и по време на този проект знаех, че дори в дни, в които сякаш няма изгледи да се случи нещо интересно, условията може да се променят за секунди. Точно това се случи в Санта Мадалена и Пасо Гардена. И в двата случая небето беше сиво и аз възнамерявах само да обходя района, за да дойда отново някой друг ден. Но в пейзажната фотография най-важно е чакането и то ми се отплати, когато слънцето проби облаците и изведнъж вече не знаех дали треперя от студ, или от вълнение. В продължение на 30 минути цветовете бяха невероятни.“

За да улови светлината на Пасо Гардена, Мачей напряга силите си докрай. „Слънцето вече проникваше в долината, а аз още не бях заел позиция“, обяснява той, „така че трябваше да побързам, изкачвайки около 200 метра с бясна скорост. Трябваше да бягам нагоре с раница на гърба, за да успея, но усилието си струваше.“

Тук Мачей оценява по достойнство компактността на своя Sony Alpha 6700 и на обективите. „Ниското тегло и компактните размери на фотоапарата го правят идеалният спътник за дълги преходи и продължително чакане при снимане на терен,“ обяснява той, „но фотоапаратът се отличава и с други качества, които са особено полезни за пейзажни фотографи като мен. Той е оборудван отлична стабилизация на сензора, която е много ценна, защото в снимките от това изкачване – дори в онези, заснети без статив и с продължителна експонация, като напр. 1/10 сек. – няма никакво размазване.“

Въпреки че Alpha 6700 е оборудван с по-малък сензор за по-добра компактност, Мачей смята, че това не се е отразило на качеството на изображението. „APS-C сензорът осигурява отлична резолюция и динамичен обхват, благодарение на които моите снимки от Доломитите са с превъзходна рязкост, детайлност и естествени цветове дори когато са били заснети в трудни светлинни условия. Всъщност фотоапаратът се справя много добре в условия на слаба светлина, което ми позволява да улавям красиви пейзажи привечер и призори с голям динамичен обхват.“

Амбициозните пейзажни фотографи, снимащи с A6700, могат да се възползват максимално от качествата на някои превъзходни леки обективи. „Реших да използвам обективите Sony E 16-55mm f/2.8 G и FE 70-200mm f/4 Macro G OSS II по време на това пътуване заради отличното им взаимно допълване, както и заради тяхното ниско тегло и високо качество“, казва той.

„16-55mm е много гъвкав обектив, който ми позволява да заснемам както широкоъгълни, така и по-детайлни изгледи. Когато исках да уловя детайлите в близък план, използвах 70-200mm, като по-голямото фокусно разстояние ми позволяваше да компресирам перспективата и да откроя деликатните слоеве в планинските склонове, забулени в мъгла.“

„Като цяло Alpha 6700 се справи чудесно с този проект“, завършва той. „Благодарение на неговите функции успях да се съсредоточа върху най-важно – улавянето на природата и на емоциите, които тя извиква. В комбинация с леките обективи на Sony фотоапаратът ми позволи да разгърна цялата си креативност и изследователска енергия. Това е идеалният фотоапарат за творци, които търсят да уловят красотата на природата около себе си, и да се надяваме, че тези изображения ще вдъхновят хората да се отнасят с повече грижа към този свят.“