Със Sony Alpha 6700 в ръка финландският фотограф Хуго Корхонен се впуска да улови пролетта в околностите на своя роден град Куопио.

„Най-интересното е, че пътувам по целия свят, но заснемам най-добрите снимки в родния си край“, казва Хуго. „Просто издебвам онзи специален миг. Може би защото имам око за това. Познавам района като дланите на ръцете си и знам как да се ориентирам в него и да го разгадавам.“

Снимането на пролетта е истинско предизвикателство за Хуго. „Пролетта е омайно време от годината, но тогава избягвам да снимам навън, тъй като страдам от остри алергии. Но изображенията, които заснех тази година, са чудесни и съм доволен, че се наех да снимам.“

За заснемането на тази пролетна поредица от снимки Хюго използва Alpha 6700 и неговия мощен 26-мегапикселов APS-C сензор. „Първият ми фотоапарат беше Alpha 6500 и с удоволствие се върнах към тази серия. Много ми харесва размерът, особено ръкохватката, която е много голяма спрямо размера на фотоапарата. Най-новата система за фокусиране е фантастична, а способността за проследяване на обекти като летящи птици е просто невероятна.“

Хуго намира красиви сцени за своите снимки, а след това – и по-малки елементи в кадъра, като хора, самолети, птици или животни, които добавят усещане за мащаб и показват колко голям е светът и колко малки сме ние в него.

По-малкият фотоапарат Alpha 6700, комбиниран с обективите Sony E PZ 10-20 mm f/4 G и E 70-350 mm f/4.5-6.3 G OSS, улеснява фотографската работа на Хуго.

„Не забравяйте и коефициента на изрязване на по-малкия сензор!“, казва Хуго. „Някога смятах, че по-малкият сензор е недостатък, но сега, когато използвам обектив 10-20 мм, мога да заснемам широкоъгълни снимки, каквито по-рано не можех, като най-широкият ъгъл е с фокусно разстояние 16 мм.“

Макар Хуго да обича да снима с обектив 10-20 мм, той съзнава предимствата на снимането на пейзажи с телеобектив, като например 70-350 мм.

„Според мен най-важното нещо във фотографията е правилната преценка какво да влезе в кадъра. Ако използвате широкоъгълен обектив, можете да уловите голяма част от сцената, но с телеобектив можете да акцентирате върху определена част от пейзажа, за да разкриете на зрителя онова, което обикновено не би видял. Телеобективът позволява на фотографа да се съсредоточи върху разказването на истории. Това е и причината да не снимам с фокусно разстояние 50 мм, което е сходно с човешкото зрение.“

Интересното е, че повечето пейзажни снимки на Хуго са заснети във вертикален формат. Финландският фотограф смята, че тази ориентация е най-подходяща за неговите изображения, и затова търси сцени, които може да заснеме вертикално. Има и друга причина и тя е свързана с начина, по който почти всички в днешно време разглеждаме изображения.

„Когато публикувам снимки в социалните медии, вертикалната ориентация е оптимизирана за екрана. Разбира се, целта ми е да заснема сцената и да създам художествена стойност за себе си, но също и за другите. Знам, че ако снимам хоризонтално, снимката най-вероятно няма да бъде разгледана от толкова много хора и няма да покаже пълния си потенциал.“

Поредицата от вертикални изображения разкрива богатството от цветове на пролетта. С хладни сини тонове и великолепни топли изгреви, цветовата палитра се дължи на светлината на синия час, на изгрева, залеза и златния час.

„Повечето хора виждат света през деня, особено през пролетта и лятото. Когато слънцето изгрява в 3:30 сутринта, повечето хора няма да видят удивителната светлина на този час. Аз самият се чувствам особено, когато снимам по това време – светът ми се струва вълшебен. Винаги съм искал да покажа това на хората – красотата на нашия свят. Това също така ми помага. Ако се чувствам потиснат, творческата работа ми помага да преодолея негативните емоции и да намеря спокойствие и облекчение.“