Създаден по време на изолацията вследствие на пандемията през 2020 г., проектът „Hueco Mundo“ на Марко Ронкони е великолепно изследване на сходството между две от най-суровите места в света. Марко снима проекта със своите Sony Alpha 1 и Alpha 9 – най-добрите фотоапарати за снимане в екстремна среда.

„Идеята за проекта се роди по време на пандемията. Опитвах се да избягам във въображението си и си представях пътуването из тези места и сцените, които бих заснел. Веднага щом стана възможно, поех на път и превърнах в реалност образите, които бях видял в мислите си,” разказва Марко.

Марко посещава две пустини в Арктика. Тези места са безкрайно отдалечени едно от друго, но Марко намира поразително сходство във физическата им структура и настроението, което околната среда внушава.

„Тези две коренно различни места си приличат повече, отколкото бихме допуснали. Климатът и температурата може да са много различни, но пустошта и спокойствието са много подобни. Откритите пространства имат терапевтичен ефект върху душата ми“, казва Марко. „Винаги съм търсил такъв покой. Той оказа благотворен ефект върху моето душевно спокойствие.“

У дома Марко рядко вдига фотоапарата си; „Не снимам всеки ден. По време на пътуване снимам много, но след това може да не се докосна до фотоапарата с месеци. Когато взема своя Alpha 1, му вярвам безрезервно. Когато картата памет е поставена и батериите са заредени, знам, че ще работи както трябва.

Доверието на Марко в неговия Alpha 1 му дава увереността да снима в екстремни условия. „В Свалбард температурата беше -35ºC, но оборудването работеше безупречно“, разказва той, „същото впрочем се случва и в горещините.“

Подобно на много други фотографи, пътуващи до далечни места, Марко взема със себе си само най-необходимото, но трябва да бъде подготвен и за непредвидените ситуации. „Аз не съм претенциозен човек“, шегува се той, „почти винаги използвам вариообективи – FE 24-105mm f/4 G OSS, FE 70-200mm f/2.8 GM OSS II, а отскоро и FE 100-400mm f/4.5-5.6 GM OSS. Имам и обектив FE 20mm f/1.8 G. Композицията е ключов елемент в работата ми и използвайки вариообективи, жертвам част от качеството в сравнение с използването на твърди обективи. Но тази малка жертва ми осигурява повече гъвкавост при композирането на снимките. По принцип снимам с по-тясна бленда и не се нуждая от широк отвор на блендата, какъвто предлагат скъпите твърди обективи. В зависимост от това какво възнамерявам да снимам, вземам два фотоапарата и два или три обектива и всичко това се побира в малка раница”.

Безжизнените снежни и пясъчни пустини в проекта за книга на Марко „Hueco Mundo“ осигуряват идеалния художествен фон за ключовите елементи на всяко едно изображение.

„Проектът е силно минималистичен по отношение на цветовата гама и образите“, казва Марко. „От дълго време се вдъхновявам от традиционните рисунки с мастило от Япония или Китай, които съдържат малко на брой елементи и са до голяма степен монохромни. Изучавал съм източна философия, което намира отражение в работата ми. В Изтока понятието за празнота е много различно. Тя е основна част от изображението или музикалното произведение. В Запада „празнотата“ се разглежда повече като нещо негативно, като един вид липса. Вярвам, че пространството и празнотата са съществени елементи на всяка художествена композиция.

За да създаде своите минималистични изображения на животни в техните местообитания, Марко увеличава експонацията на своите снимки колкото е възможно повече. В много от снимките на Марко снежната покривка се превръща в почти плътен бял фон. Това е възможно благодарение на електронния визьор на Alpha 1. „Веднъж изпробвали тази техника, не можете да се върнете към старите начини“, казва той за електронния визьор. „Симулацията на експонацията, която електронният визьор осигурява, е много важна за мен. Обичам да преекспонирам, когато снимам в сняг, за да постигна тази яркост на изображението. Електронният визьор ми позволява да прегледам окончателното изображение, за да се уверя, че съм постигнал подходящата експонация и не съм „измил“ част от детайлите.“

В „Hueco Mundo“ има толкова много невероятни изображения, че Марко не може да посочи любима снимка. „Затова и не участвам в конкурси“, разкрива той, „повече ме вълнува общата атмосфера на работата ми отколкото отделните снимки“.

За някои снимки все пак Марко си спомня с вълнение. „Има една снимка на полярна лисица, спускаща се по малък хълм. Светлината беше прекрасна, а във въздуха се носеха ледени частици и сняг.

Беше един миг на радост и прелест.”