Точно преди зазоряване един хеликоптер се стрелва над пустинята Мохаве в Калифорния. Когато слънцето изгрява на хоризонта, фотосоларният парк Айванпа заблестява в подножието на планината Кларк със своите 200 000 огледала, насочващи слънчевата енергия към централните кули. От този ъгъл съоръжението прилича на видение, родено от въображението на някой фантаст. Но дали изобщо се забелязва от нивото на земята?

„Обичам аерофотографията заради усещането за откривателство и удивителните детайли, които тя разкрива“, казва Юрис Кайпер – гореспоменатият пътник на този полет, сам опитен професионален пилот. „Поради своята изключителност тези гледки са хипнотични, но намирането им също е много вълнуващо. Навсякъде по света има гледки, които просто не можете да видите от нивото на земята. Тъкмо заради тези удивителни картини се запалих по фотографията. Птичият поглед вече ми се струва напълно естествен.“

Като младеж Юрис постоянно снимал с камера за екстремни спортове, но работата му като пилот променила изцяло фотографския му подход. Работейки за голямата международна авиокомпания KLM, „започнах да виждам света от друг ъгъл“, обяснява той, „често най-красивите места в най-красивата светлина на зазоряване или смрачаване. Това ме накара да осъзная, че искам да уловя тези моменти, не само за да ги покажа на хората, но и за да се връщам към спомена за моите пътувания по-късно”. Пристъпвайки към осъществяването на идеята си и давайки си сметка, че много от тези гледки са видими единствено от въздуха, той инвестира в първия си фотоапарат Sony Alpha 6500, преди да премине към пълнокадровия Alpha 7 III, а вече и към най-новия Alpha 7 IV.

„По време на локдауна през 2020 г.“, продължава той, „прекарах известно време в заснемане на летище Шипхол в Амстердам. Имаше нещо много необичайно в това да видя цялото съоръжение затворено с всички самолети, паркирани на пистата – самолетите, които би трябвало да пилотирам! Наех хеликоптер, за да заснема всичко от въздуха. Това беше първият ми опит да снимам по този начин и повече не погледнах назад. Дори екипът, отговарящ за социалните медии в KLM, забеляза снимките в моя Instagram и ме попита дали могат да ги използват, без да знаят, че работя в компанията!“

Получил пълната подкрепа на KLM да снима от кабината, докато лети с техните самолети – нещо, което по принцип не е позволено – Юрис опознава новия Sony Alpha 7 IV и неговите функции, чрез които може да издигне снимките си на нови висоти. „Разбира се, когато снимате от въздуха, е по-трудно да постигнете желаната рязкост“, казва той, „защото всичко е нестабилно и позицията ви за снимане непрекъснато се движи. Но комбинацията от функции на Alpha 7 IV улеснява много справянето с този проблем. Голяма роля в това отношение играе вграденият 5-осев стабилизатор на изображението (IBIS), който ми позволява да снимам с до 5,5 стъпки по-ниска скорост на затвора и въпреки това да постигам стабилно изображение.“

Снимките, заснети от Юрис от пилотската кабина, показват, че той снима със скорост на затвора от едва 1/13 сек. без статив и се възползва от стабилността, която IBIS осигурява, дори когато ръчно стабилизира фотоапарата си – вибрациите на самолета остават фактор дори когато се снима със статив, закрепваща скоба или мека поставка. Но IBIS на Alpha 7 IV позволява снимането дори с умерена скорост на затвора да изглежда като снимане с много по-висока скорост. „Снимам с приоритет на скоростта на затвора”, обяснява той, „и въпреки че нямам твърдо правило за скоростта, обикновено се старая да не слизам под 1/320 сек. Разбира се, това зависи и от обектива. Колкото по-широкоъгълен е обективът, толкова по-ниска скорост на затвора можете да използвате, тъй като движението е по-незабележимо. Колкото до блендата, обектът е толкова отдалечен, че мога да използвам настройки като f/2.8 или f/1.4 за повече светлина, като същевременно постигам висока рязкост.”

„По отношение на скоростта на затвора Alpha 7 IV е много ефективен благодарение на своята висока ISO чувствителност“, обяснява Юрис. „Обикновено работя с автоматично ISO и задавам максималната стойност в зависимост от светлината. В пустинята Мохаве например, когато започвахме снимките, беше още тъмно и използвах настройка 3200, което е доста висока стойност, въпреки че сензорът на Alpha 7 IV осигурява отлични резултати и при тази настройка. Когато се развидели, намалих максимума и вече на дневна светлина снимах с между ISO 100 и ISO 640, като резултатите бяха почти еднакви. Сензорът на Alpha 7 IV осигурява отлична комбинация от резолюция и нисък шум”, продължава той, „защото със своите 33 мегапиксела той осигурявв много висока детайлност.”

За Юрис кадровата честота при снимане от въздуха е много важна. Alpha 7 IV се справя отлично и в това отношение. „По време на пътуване с хеликоптер като това в Мохаве снимам много интензивно“, обяснява той, „така че серийният режим с 10 fps, големият буфер на паметта на фотоапарата и използването на ултрабърза CF Express карта ми осигуриха нужното – снимки без никакво забавяне. Времето във въздуха е толкова ценно, че не мога да си позволя да пропусна нищо. Когато наблюдавате сцени отвисоко, забелязвате колко бързо се променя и самата светлина. Обикновено в рамките на един полет минавам над обекта поне два пъти, така че е задължително да не спирам да снимам.“

Оставайки верен на голямата си страст да открива света от въздуха, Юрис насочва вниманието си към създаването на книга с аерофотографски снимки от родната си Нидерландия. „Още веднъж“, завършва той, „удоволствието е в намирането на удивителните места, които съм заснемал – но има и огромна радост в откриването на неочаквани гледни точки. Най-добрият ъгъл често се оказва непредвиденият. А във въздуха възможностите се появяват и изчезват бързо. Това е и най-важният ми съвет за снимане от въздуха – непрестанно търсете, непрестанно снимайте и непрестанно се радвайте на света около вас. С Alpha 7 IV нямате извинение да не го правите!”