Докато двукратният световен шампион по ендуро Джони Обер криволичи през пресъхнало езеро в турската провинция Анкара, специалистът по спортна фотография Филип Платцер проследява движението му, заснемайки серии от снимки с честота 30 кадъра в секунда. Мотоциклетът заобикаля огрени от слънцето скали и се спуска през сухи дерета, а Sony Alpha 1 на Филип е единственото нещо, което може да го настигне. Всеки кадър е пълен с динамика и детайли..., но снимките за малко да не се получат.
Няколко часа по-рано, на друго място, нещата не изглеждаха никак обещаващо. „Бяхме се уговорили да снимаме на едно солено езеро, което ни бяха избрали”, обяснява Филип, „но веднага стана ясно, че нещо не е както трябва – нямаше прах... само фин слой солни кристали. Красиво, но неподходящо за нас, защото за тези снимки ми трябваше енергия и дързост, за които са нужни условия, в които да се развихрим, да хвърляме пясък, камъни и прах във въздуха.“
Но да осъзнаеш грешката си, да се изправиш и да продължиш – това е пътят към големите постижения в спорта – а и във фотографията. „Това вероятно е най-важното, което съм научил от спортната фотография“, продължава Филип: „Да се стремя към най-доброто и да не се задоволявам с лесните постижения. Никога да не ме е страх да експериментирам. Намирането на подходящото място за снимане е ключов елемент, заедно с това да бъда креативен в снимането.“
Крайната цел на експериментирането е пресъздаването на мощта и скоростта на мотоциклета чрез усещането за движение, продължава той, „което често се постига с по-ниски скорости на затвора, чрез ефекти като панорамиране и улавяне на съприкосновението на мотоциклета с тези черни пътища. Искам зрителят да почувства всяка неравност и ускорение на този мотоциклет, достигащ 200 км/ч.”
За да заснема тази снимка”, продължава Филип, „намалих скоростта на затвора до 1/60 сек, така че да постигна размазване от движението и да предам мощта на мотоциклета. При панорамирането не се стремя към идеална рязкост на изображението, а по-скоро искам да улавя емоцията. Нужна е само една точка с ясен фокус – да речем каската или предната част на мотоциклета – която окото да улови.”
В друга една ситуация, в която Джони Обер се движеше на зигзаг по черен път, използвах различен подход. „Това беше по-техничен терен, така че исках да заснема изображения, които показват как мотоциклетът преодолява този терен“, обяснява Филип. „Тук експериментирах повече с композицията, обграждайки го с препятствия, за да покажа дързостта на начинанието, но с плитка дълбочина на рязкост при f/2.8, за да създам усещане, че се провира през препятствията.“
Това беше маркетингов проект, разбира се, който изискваше и други видове снимки. „Това винаги е микс“, обяснява Филип, „защото наред с динамиката на спорта е важно да се виждат и логата или цветовете на спонсора, така че зрителните ъгли трябва да се избират внимателно. Ще повторя, че място за снимане е много важно. Разполагахме с достатъчно пространство да експериментиране с маршрута на движение, а светлината привечер е идеална.“
Разполагайки със Sony Alpha 1, Филип посочва три основни предимства, които му позволяват да се концентрира върху композицията и ориентацията, вместо да се тревожи за настройките. „Най-голямото предимство е автофокусът на Alpha 1“, казва той. „Това е функция, на която можете да разчитате на 100% и да знаете, че няма да се обърка от скоростта на мотора или от прахоляка, който се носи наоколо. През повечето време снимам с обектив 70-200mm f/2.8 GM с максимален отвор на блендата, така че фокусът трябва да е много прецизен – а този фотоапарат няма пропуски във фокуса. Той е много голяма крачка напред в спортната фотография.”
Филип вижда като голямо предимство и режима на Alpha 1 за заснемане на серия от снимки с максимална честота от 30 fps. „Тук става дума преди всичко за драматизъм на позата“, обяснява той, „защото от цяла серия от снимки една от снимките винаги ще бъде с най-добрия ъгъл или поза. Това се случва за части от секундата, когато колелото се е завъртяло в идеалната позиция, след което отново е променило разположението си. Използването на Alpha 1 в този режим е като запаметяването на кадър от видео, но с пълното качество на снимка с висока резолюция.“
Резолюцията от 50 мегапиксела на Sony Alpha 1 също е сред предимствата, ценени от Филип. „Възможността да изрязвате спортни изображения е много полезна, като не става въпрос само за увеличаването на обекта. Когато изображенията се използват за печат и публикуване в мрежата в хоризонтален и вертикален формат, Alpha 1 много улеснява снимането в първия и изрязването на кадрите във втория. Така например на старта на състезание по мотокрос няма време за промяна на ориентацията, затова високата резолюция на фотоапарата е толкова полезна.“
Преглеждайки поредния успешен проект, осъществен със Sony Alpha 1, Филип съзнава, че постоянно се учи. „Тази снимка ми напомня колко е важна локацията в спортната фотография“, завършва той, „както и това да не се задоволявам с половинчати резултати. След няколко промени в обстановката и с Alpha 1 в ръцете ми се озовахме на правилното място, готови за сериозни постижения.“
"The best things happen outside of your comfort zone!"