Векове наред човекът е тласкал хищниците от горната част на хранителната верига в цяла Европа към изчезване. И колкото и свирепи да изглеждат някои от тези зверове, истинските хищници се оказват хората.

Но днес, поне в отделни региони, човекът помага да се възстанови балансът. Из целия континент и отвъд него се полагат големи усилия за връщането на хищниците в местообитанията им заедно с всички свързани с това ползи. Схемите за възстановяването на популациите на орли, кафяви мечки, вълци и диви котки набират скорост. На Иберийския полуостров в Испания иберийският рис е обект на подход, при който човекът е повече пазител, отколкото завоевател.

„Иберийският рис е една от най-застрашените котки на планетата“, обяснява природозащитникът и фотограф Антонио Лиебана, „но благодарение на инициативата последното преброяване в региони като Пенялахо в Кастилия ла Манча установи въодушевяващ брой от 1668 екземпляра на полуострова. Това е експоненциален ръст през последните 10 години!“

Както е известно по целия свят, проектът – съвместно усилие на местната администрация, Световния фонд за дивата природа (WWF) в Испания и фотографската организация на Антонио Wildwatching Spain – има за цел както да обучава хората и да им помага да осъзнаят ползите от възстановяването на животинските популации, така и да подпомага охраната на териториите и санкционирането на нарушителите.

„Всичко започна като пилотен проект в стопанството Пенялахо през 2016 г., като дотогава този терен от 2500 хектара беше използван за лов на яребици и зайци. Но всичко се промени, когато стопанството се включи в програмата за опазване на иберийския рис преди седем години. Присъединих се две години по-късно заедно с Wildwatching и оттогава стопанството се превърна в място, което чуждестранните фотографи посещават, за да правят невероятни снимки.“

Подборът на местоположенията на укритията, в чието създаване участва Антонио, е базиран на нуждите на котките от вода. „Възползвахме се от полусухите условия в Пенялахо, където водата е оскъдна, и създадохме шест водопоя, всеки разположен на осем метра от укритието. Това означава, че фотографите могат да се радват на този животински вид незабелязано и от разстояние, както и в уникална за Испания среда.“

Натоварени с определяне на местоположението и поддържането на укритията, „ние преценяваме фактори като светлина и присъствие на животните“, продължава Антонио. „Прекрасно е да се занимавам с нещо, което ме вълнува и в което мога да вложа всичките си знания, за да допринеса за опазването на дивите животни и да помогна на други фотографи да се порадват на тази възможност. В началото работата беше истинско предизвикателство, тъй като никога не бях работил с рисове. Участвал съм в над 60 сафарита в Африка и разчитах на опита, който имам с леопарди.“

Роденият в Мадрид Антонио, който винаги се е интересувал от дивите животни, споделя: „Като много испански деца и аз се вълнувах от природата благодарение на испанския естественик Феликс Родригес де ла Фуенте и неговата телевизионна програма „Човекът и Земята“. Научих се да разпознавам и уважавам иберийските диви животни, след което в юношеската си възраст започнах да нося малък фотоапарат по време на преходите в планината. Скоро оцених потенциала, който предлага фотографията на дива природа. Разбрах, че ако мога да споделя с други хора емоциите от тези гледки, въпреки скромното ми оборудване, бих могъл да направя крачката към професионалната фотография.“

Като много други фотографи той съзнава, че успехът му се дължи на пълното отдаване на каузата. „Дори и без фотоапарат най-силният подтик несъмнено е да се доближиш до животните. Това е начин за по-дълбоко разбиране за важността на живота. Мотивира ме възможността да стана свидетел на неповторими моменти, а заснемайки ги, мога да накарам още хора да осъзнаят красотата на дивата природа, както и проблемите, пред които е изправен даден животински вид.“

Така укритията на места като Пенялахо доказват, че устойчивостта може да бъде рентабилна, както и разпространяват посланието сред повече хора. „Фотографията е мощно оръжие“, обяснява той, „защото човекът цени само онова, което може да види с очите си. Едно изображение може да разкаже много неща, но най-простият и най-силен ефект е да обясни на близките и приятелите ни, че светът е красиво място, но ще остане такова само ако се грижим за него. Трябва да действаме, за да запазим богатството, което ни вдъхновява, или то просто ще изчезне.”

Не само иберийският рис има полза от проекта в Пенялахо. „Цялото стопанство вече е посветено на опазването на природата, което означава, че и много други видове процъфтяват“, казва Антонио, „включително емблематични птици като царския орел или стрепетът, които са любими на фотографите.“

Що се отнася до рисовете, тяхната безопасна среда е породила у тях нови модели на поведение, благодарение на което Антонио е заснел някои от своите любими снимки в района. „В изоставена копа сено в гората рисовете са намерили място за размножаване – и ние наблюдавахме две майки в едно и също леговище, което е доста необичайно“, разкрива той. „Подобно поведение досега не е наблюдавано, така че това несъмнено е знак за техния комфорт. И разбира се, това означава, че имаме шанса да заснемем малките! Те са много красиви, но най-хубавото е доказателството, че популацията расте.“

Двата фотоапарата Sony Alpha 1, които използва, „осигуряват безпрецедентна скорост на фокусиране“, обяснява Антонио, „с 50 мегапиксела и честота до 30 кадъра в секунда. Без съмнение това са идеалните фотоапарати за този тип фотография, а обективът FE 600mm f/4 GM OSS беше моят „работен кон“ за този проект. Увеличението, светлосилата и рязкост му са мечтата на всеки фотограф на дива природа, като обективът се съчетава идеално с телеконвертора 1,4x – който е особено полезен, когато малките се появят!

Както фотоапаратите, така и обективите са добре защитени от прахта, която се вдига през летните месеци, а от Sony с готовност предоставят оборудване назаем на всеки, който посещава фотографските семинари в Пенялахо. С постоянната си подкрепа и предоставянето на оборудване на любителите на фотографията на дива природа Sony помага на фотографите да запознават повече хора с добрата работа, която се върши тук, и помага на нас да използваме фотографията, за да изтъкнем значението на застрашените видове. В този случай това е иберийският рис.”

Гледайки към бъдещето, Антонио се надява, че повече стопанства ще последват примера на Пенялахо и ще използват фотографията като средство за опазване на природата. „Прекрасно е да видим как сме повлияли на работата по опазване на природата тук, помагайки на риса и на други животински видове да процъфтяват, а фотографите са важна част в уравнението“, заключава той. „До неотдавна това беше немислимо в стопанства от този тип в Испания. Това е отличен пример за устойчивост и развитие не само за самото стопанство, но и за местните ресторанти, хотели и други услуги. Това показва, че когато работим заедно, можем да бъдем истински пазители на природата.“