Трудно е да се повярва, че първият Sony FE 16-35mm f/2.8 GM излезе на пазара преди цели 6 години – времето ли лети или аз остарявам! Но е чудесно да видим как Sony модернизира всички по-стари обективи. Подобренията, които въведоха в моделите 24-70mm и 70-200mm G Master, бяха впечатляващи, като и двата обектива оказаха голямо влияние върху моето снимане. От спецификациите на новия 16-35mm се виждаше, че е по-малък и по-лек, но дали актуализацията на оригинала включва нещо повече от това?

Обективът 16-35mm f/2.8 GM II наистина е по-малък и по-лек от своя предшественик, с полезен пръстен за ръчно регулиране на блендата – нещо, което все по-често използвам при запис на видео. При регулиране на вариото обективът се удължава с около 1 cm, което не би причинило затруднения, ако се използва с жиростабилизатор. Обективът тежи 547 грама (спрямо 680 грама на предходния модел), тоест е с около 25% по-лек. Това не е голяма разлика в реални условия, но ме накара да се замисля за общата картина.

„Стандартната троица“ обективи, които много от фотографите използват, е 16-35 мм, 24-70 мм и 70-200 мм – всички с бленда f/2.8. В случая с обективите Sony по-ранните версии имат общо тегло над 3 кг. Новите модели Mk II тежат малко под 2,3 кг – разлика от 759 грама, което между другото е приблизително теглото на моя Alpha 7R V! Докато се придвижвате пеша в търсене на локации, тази разлика в теглото може да се окаже от голамо значение.

Впечатлен от подобренията на обектива, нямах нетърпение да изляза и да поснимам с него. Живея в Нидерландия, където не липсват красиви места в близост до дома ми и първата ми спирка беше близката вятърна мелница по изгрев слънце.

Обичам широкоъгълните обективи, но винаги бързам да изпробвам някои неща. Рязкостта е (или беше) важно съображение, но с новите обективи G Master II вече не се тревожа за нея и причината е проста: тези обективи са винаги толкова резки, че почти не забелязвате разлика при различните настройки на блендата дори в ъглите на кадъра.

Както казах, като изключим подобренията в размера и теглото, не знаех дали обективът предлага нещо по-интересно, но щом започнах да снимам, го открих.

„Дишане“ на фокуса

Ефектът „дишане“ на фокуса е малката промяна в увеличението, която се наблюдава, когато променяте фокуса. Този обектив почти НЯМА „дишане“ на фокуса. За мен това е от огромно значение (снимащите видео също ще го оценят). Хората, които познават моя фотографски стил, знаят, че използвам наслагване на фокуса при заснемането на широкоъгълни снимки. За целта се доближавам максимално до предния план и използвам техниката с наслагване на фокуса, за да постигна висока рязкост на цялата сцена – от предния до задния план. Ако снимате с обектив с много „дишане“, на практика губите няколко милиметра от фокусното разстояние, тъй като зрителните ъгли на предния план и на задния план ще се различават, и затова бях много въодушевен от относително константния зрителен ъгъл на този обектив.

Изчаках слънцето да изгрее, за да го заснема с лъчи като звезда – елемент, който обичам да включвам в снимките.

Доволен от снимките и първите тестове, тръгнах обратно към къщи, но край пътя забелязах поле с цветя със слънчогледи и диви цветя, вероятно оставени, за да привличат насекомите. Реших да изпробвам обектива с няколко снимки в близък план и така открих друга вълнуваща характеристика...

Това, което впечатлява при този обектив, е неговото минимално разстояние за фокусиране от едва 22 см. Това е съществено подобрение в сравнение с предходния GM, който има минимално разстояние за фокусиране от 28 см. Това близко фокусиране означава, че увеличението е 0,32x в сравнение с 0,19x при предходния модел. Това разкрива широки възможности за интересни снимки с ефект „боке“ в близък план, както и за наслагване на фокуса много близо до обектива.

Но да се върнем на полето с цветя! Първото нещо, което забелязах, естествено бяха красивите слънчогледи, за които стана дума. Тук виждате фронтален детайл на един от тях, заснет при f/8.

По слънчогледите имаше и пчели, които не възразяваха да ги снимам, така че се приближих максимално. Резултатите ме поразиха. Използвайки автофокуса за насекоми на Alpha 7R VI, успях да фокусирам идеално пчелата и да проверя колко мога да се приближа. По принцип не бих снимал такива сцени с широк ъгъл, но фактът, че това е възможно, е невероятен.

Няколко ситни маргаритки, растящи наблизо, също привлякоха вниманието ми. Хареса ми гладкостта на бокето и високата рязкост на фокусираната зона.

Широкоъгълните обективи са отлични не само за пейзажи, но и за градски сцени, така че ми хрумна идеята да снимам дъждовна вечер в моя роден град Амерсфорт.

За тази снимка трябваше да приложа по-висока ISO стойност, за да използвам по-висока скорост на затвора и съответно да постигна висока рязкост на моя приятел, докато крачи. Въпреки че снимам с широка бленда в мрачни условия, когато увелича до 100%, виждам, че рязкостта е идеална в цялата площ на кадъра.

Да уловиш звездите

Един от любимите ми поджанрове на пейзажната фотография са звездните пейзажи. Обикновено използвам твърди обективи за астрофотография, тъй като една или две допълнителни стъпки на отвора на блендата са полезни, но ако пътувам без багаж, мисля, че обектив като 16-35mm ще се справи превъзходно.

За съжаление нямах възможността да снимам Млечния път, тъй като това лято в Нидерландия беше изключително облачно и дъждовно. А когато не валеше и небето беше ясно, имаше почти пълна луна! Все пак излязох и заснех няколко хубави изображения.

Тъй като луната беше почти пълна, експонацията от 8 секунди осигури достатъчна яркост на пейзажа, но ако увеличите изображението (щракнете, за да увеличите), можете да видите, че звездите са много резки в кадъра, въпреки че снимах с широка бленда.

Ваденско море

За последния тест на обектива се отправих на север към Ваденско море, за да заснема удивителните кални полета, които се появяват по време на отлив.

Мястото не ме разочарова. Въпреки че бях посрещнат (и намокрен) от преминаващ дъждовен облак, разбрах, че съм на правилното място. Кален релеф, докъдето ти стига погледа, заедно с преминалия над мен дъждовен облак, който плава в небето, създавайки красиви облачни фигури. За мен тези кални шарки са като детска площадка. Можете да намерите безкрайни композиции с водещи линии навсякъде.

Когато се наведете ниско над земята, пред вас се разкрива съвсем нова картина, където можете да си играете с линиите, които насочват окото в композицията. Тъй като калните шарки са сравнително дребни, тук също използвах наслагване на фокуса, за да постигна рязкост на всички линии отпред и в дълбочина.

В заключение, този обектив е не само по-добър от предходния 16-35mm във всяко едно отношение, но и осигурява повече гъвкавост. Въпросът, който трябва да си задам, е бих ли предпочел да използвам този вместо любимия си 12-24mm f/2.8 GM? Ако теглото не е проблем, вероятно бих взел 12-24mm, но при всяко пътуване, при което теглото е от значение, бих избрал 16-35 mm f/2.8 GM II. Пък и възможността за използване на една система от филтри с целия набор от три обектива е много полезна.

Но едно е сигурно: Sony са усъвършенствали превъзходно 6-годишния 16-35mm GM и мнозина фотографи (сред които и аз) ще останат много доволни от това!