Разположен на брега на река Амазонка и заобиколен от гъсти тропически гори, Икитос в северно Перу има наистина уникална особеност — това е най-големият град в света, до който не може да се стигне по шосе. Да, освен няколкото малки пътя, които водят до села или към дивата природа, единственият начин да стигнете дотам е със самолет или лодка. „Това е забележително място“, казва Нейтън Двир, „и такова, което е възможно най-далеч от утъпканите пътеки. В документалната фотография необичайното често означава възможност и според Нейтън Икитос е пълен с такива. От къщите, построени на високи колове заради наводненията, до плаващия пазар Белен и множеството цветни мототаксита — животът там е изключително разнообразен и многопластов“, казва той. „Хората са забележителни и срещите с тях могат да бъдат много въздействащи, затова е удоволствие да ги документираш.“

„За мен“, продължава той, „уличната фотография е празник на живота и резултат от очарованието ми от хората. Перу е по-спокойно място от много други и хората често се чувстват поласкани, че проявявате интерес към тях. В крайна сметка уважението и почтеността до голяма степен определят моя подход.„Вместо да обективизирам хората, което може да се случи, когато ги снимаш от разстояние или по твърде прикрит начин, предпочитам да общувам“, обяснява Нейтън. „Често не снимам веднага, а се разхождам и опознавам мястото. Това ме прави по-целенасочен, защото не се влияя от моментната естетика на дадена ситуация. Има известни рискове, тъй като това може да промени поведението на хората или те да покажат, че изобщо не искат да бъдат снимани. Но като цяло това е много по-успешен подход и най-важното — избягва обективизирането на хората.“

„Аз съм висок 6 фута и 5 инча, така че така или иначе няма как да се скрия“, смее се той, „но като цяло се старая хората да ме виждат, за да не се изненадват. Ако видя нещо, което ме интересува, се приближавам, понякога сменям обектива, за да имам възможност да видя как реагират. На почти всички снимки тук беше очевидно какво правя. Някои хора дори ми предлагаха напитки или ме канеха в домовете си. И колкото по-дълго съм на едно място, толкова повече хората ме забравят и започват да бъдат себе си. „Друг начин да снимаш с уважение“, казва той, „е да намериш сцена, която ти харесва, да я кадрираш и просто да изчакаш животът да се появи в нея. Отново е важно хората да виждат какво правиш. Така, ако някой не иска да бъде сниман, може просто да те заобиколи.“

Нейтън често предпочита по-къси фокусни разстояния за тази цел, които носят и допълнителни предимства. „Портретите, които изолират обекта, могат да бъдат завладяващи, но аз предпочитам контекста“, обяснява той. „Включването на околната среда прави кадъра много по-интересен за мен, а аз обичам да създавам изображения с богата текстура и множество герои. Често се опитвам да балансирам динамичен основен обект с допълващи го елементи, като в изображението на жената, която пере, или на хората на пазара. Във всеки от тези кадри има по няколко портрета и колкото повече изучавате рамката, толкова повече виждате. Задачата е в момента да се съчетаят естетическата и разказвателната стойност.“

„Много съм селективен в снимането“, продължава той, „и рядко снимам с повече от 3 кадъра в секунда, въпреки че фотоапаратите ми Sony могат да постигнат много повече. Моят метод е да присъствам в момента и да го разпозная, а не да се надявам, че фотоапаратът ще го направи вместо мен. Alpha 7R V и Alpha 1 са особено важни за мен при слаба осветеност. И двата модела предлагат невероятно представяне при шум, така че редовно мога да снимам при ISO стойности като 6400. Ефектът от увеличаването на скоростта на затвора в тъмна среда може да е разликата между кадър, който си струва да бъде запазен, и такъв, който трябва да бъде изтрит.“ „Автофокусът на Sony също е впечатляващ при автоматичното разпознаване на обекти“, казва Нейтън. „Но в моята улична фотография всъщност го използвам по много по-традиционен начин — снимам в режим на единичен кадър и използвам много малка AF зона за максимална прецизност. Това работи изключително добре, като успява да фокусира дори в слабо осветени места, където предишният ми фотоапарат имаше нужда от помощ.“

„Винаги композирам кадъра през EVF, а не през задния екран“, казва той, „защото това ми помага да задържа вниманието си изцяло върху това, което е пред мен и около мен. Освен това съм голям почитател на използването на хистограмата на живо в EVF. Това означава, че експозицията ми винаги е точна.“

Всички технически предимства на фотоапаратите му допринасят за по-добра връзка с хората, които среща, казва Нейтън, и съответно за по-автентични изображения. „Ако моят подход към уличната фотография е свързан с празнуването на живота“, завършва той, „не мога да го постигна с фотоапарат, който ми пречи.“