Ако сте гост от друг свят и за първи път видите Земята от космоса, може би ще я сметнете за водна планета. От друга страна, при 71% от повърхността, покрита с вода, може би все пак ще се запитате къде е по-вероятно да живее интелигентният живот на тази синя планета?

Интелигентността и образованието са в основата на работата на Алексис Розенфелд. Като ръководител на Fondation 1 Ocean, изследователски проект, подкрепен от ЮНЕСКО, Алексис и колегите му имат за цел да откриват, документират и подкрепят научни мисии в океаните – с крайната цел да ни помогнат да ги изучим по-добре и да ги защитим. И под „нас“ той има предвид всички, защото водите на света са нещо, на което всички ние разчитаме и за което носим обща отговорност.

„Проектът беше кръстен „1 Ocean“, защото имаме буквално само един океан: един, който споделяме, и един, на който разчитаме“, обяснява Алексис. „Нашият свят е взаимосвързан с водата. Средиземно море се влива в Атлантическия океан, Атлантическият океан – в Тихия океан, Тихият океан става на Филипинско и Южнокитайско море, а оттам Индийският океан се влива обратно в Атлантическия океан. Само нашите морета са свързани по този начин и това е нещо, което ни показва както най-доброто, така и най-лошото от нашия свят.“

„Действията или нарушенията на едно място ще имат последици на друго,“ продължава Алексис, „и, разбира се, това наблюдаваме днес – замърсяване, загуба на местообитания и изчезващи видове. Мисията, която имаме, е да разпространяваме информация за състоянието и значението на нашите океани. Докато нашият свят и връзките с него са лесно видими отвисоко, за нас не е толкова лесно да си представим какво наистина се случва със световния океан. Нашите морета и езера блестят с отражения, скривайки истината за занемаряването под вълните си. Това е целта на най-новия ни член, Лили,“ усмихва се той, „и се надяваме, че тя много ще ни помогне.“

Лили е подводен робот, който, както се надява Алексис, ще добави значителни възможности и ще подобри качеството на подводната му работа, като всичко това води до крайната цел – изследване и изучаване. „Направих Лили с Антоан Дранси, ръководител на Black Whales Pictures, и с помощта на финансиране и техническа подкрепа от Sony Europe,“ обяснява той. „Антоан е пилотът, аз съм фотографът, а Лили е наистина като мой нов чифт очи в дълбокото. Роботът е проектиран за дълбочини до 1000 метра, може да се движи със скорост пет възела и е свързан с дистанционна станция чрез оптични влакна, така че можем да виждаме всичко, сякаш сме там.“

„Оригиналната фотография и видео са наистина важни за проект като този“ – продължава Алексис, – „защото постоянно откриваме нови истории в дълбините – истории, които трябва да бъдат разкрити и споделени. Лили има новоразработени светодиодни светлини, които са изключително важни в дълбините, но най-хубавото е, че е проектирана така, че да побере фотоапарат Sony Alpha 1 и записващо устройство Atomos, което ни позволява да правим невероятно качествени RAW снимки и 4K или 8K видео. И тъй като фотоапаратите Alpha на Sony имат еднакъв дизайн, можем дори да сменим Alpha 7S III за работа с видео при слаба светлина.“

Дизайнът на Lily и неговата система за управление също означава, че Алексис може да прави всякакви промени в експозицията, фокуса и дори в настройките за мащабиране от разстояние с незабавен ефект. „Но наред с това, друго огромно предимство е, че можем да покажем 18-часовият живот на батерията на Лили.“

„Също като здравето на планетата, времето не е лукс, с който подводните фотографи обикновено разполагат – обяснява Алексис, – но Лили ще ни предостави нещо, което обикновено е достъпно само за фотографите на сушата. Когато един професионалист в областта на дивата природа снима в гора или в равнина, той може да остане на място с часове или дори дни, стига да има топло яке и достатъчно храна. Но във водата сме много по-ограничени. Изчакваме колкото се може по-дълго, но в крайна сметка трябва да се върнем на повърхността – а след като излезете нагоре, може да пропуснете нещо само с за няколко минути. Но с Лили можем да се крием, да чакаме, да наблюдаваме и да държим обектите на фокус толкова дълго, колкото ни е необходимо! Можем да правим това не само в дълбоките морски води, но и на по-скромни дълбочини като 20 или 40 метра.“

Благодарение на тези способности, за Алексис се откриват огромни океански райони, в които да работи, „и разбира се, това означава, че можем да отидем и на по-студени места, на по-дълбоки места и дори на по-горещи места като дълбоките вулкани и термални извори, които имат уникални екосистеми“.

За съжаление, наред с красотата на откритието, голяма част от това, което Лили е предназначена да види, е по-обезпокоително. „Макар че все още не можем да споделим твърде много за видовете, които сме снимали, един от тях е червеното дърво Горгонии в Средиземно море“, продължава Алексис. „Там има голям проблем с обезлесяването, заради начина, по който морето се затопля и променя. Тези красиви видове живеят близо до повърхността до 200 м и са важна част от екосистемата, както като храна, така и като убежище за други животни.“

„И там има пластмаса,“ казва мрачно той. „Това са голяма част от нещата, които разглеждаме с „1 Ocean“ и с Лили. Всички сме запознати с този проблем, но това, което ще покажем, е, че той е дори по-страшен, отколкото хората си мислят. Връщайки се към идеята за виждането под повърхността, пластмасата е смразяващ пример. Знаем, че само един или два процента от пластмасата в морето остават видими на брега и на повърхността на океана, докато 98% отиват на дъното на океана... където нанасят още по-големи щети и са много по-трудни за отстраняване. Благодарение на Лили вече знаем за дълбоките места на дълбочина около 1000 метра, които за съжаление приличат на огромни пластмасови гробища.“

„На тези места“, продължава той, „можем да открием пластмаси от 1970 г. и дори по-рано. Всичко идва от това, което се изхвърля на улицата или в реките, които в крайна сметка го вкарват в морето. Така че с кадрите от Лили целим да покажем, че пластмасата не се разгражда и че макар да не се вижда – и да е извън съзнанието на много хора – тя не изчезва. Всъщност тя става все по-опасна, тъй като се разпада на микро – и нанопластмаси. Те попадат в хранителната верига и убиват не само морските обитатели. Спомняте ли си този „единен океан“, който свързва всички нас? Това означава, че пластмасата се връща и при нас в храната ни.“

„Лили е най-новият член на нашия екип, а със Sony Alpha 1 и Alpha 7S III на борда, това е нещо, което само ще разшири нашия поглед към океана,“ завършва Алексис. „Но ние сме само в началото. Лили все още не ни е показала най-доброто. Мисля, че с времето ще ни помогне да открием неща, които не сме виждали досега – и добрите, и лошите.“

„Имаме много възможности и идеи къде да отидем, какво да търсим и как да разпространим информация за нашите океани. Не е твърде късно да променим нещата и сме благодарни на Sony, че ни помага да го направим.“