За първи път привлечен от тихоокеанското крайбрежие на Британска Колумбия и Голямата меча гора като част от проект за опазване на морската среда, фотографът Флоран Никола се влюбва в територията на племето Gitga´at и нейната изящна плетеница от широки и тесни заливи, обградени от гори с умерен климат. Тази връзка продължава повече от десетилетие, в рамките на което Флоран посещава мястото осем пъти, престоявайки всеки път между три седмици и три месеца, а плод на тази връзка е красивият му албум.

„Помагах на учени, използващи подводни микрофони, да записват акустични данни за китоподобните видове (делфини и китове) в района, за да се опитат да разберат как корабоплаването влияе на морската среда“, обяснява той, „както и да наблюдават активността на гърбатите китове, финвалите и косатките, които живеят в района. Работата ми изискваше и малко снимане, за да идентифицираме животните, докато се придвижваха, но постепенно се превърна в специален фотографски проект, когато опознах бреговата линия.“

Сред скалистите плажове, пясъчни речни устия и опасани с гори дерета той изгражда връзката си с местното население – племето Gitga'at.

„Отначало снимах предимно китове“, казва Флоран, „но когато се запознах с местните хора и се сприятелих с тях, те ми показаха своята земя и своите ценности и след това ме заведоха в местообитанията на мечките и крайбрежни вълци. Чрез този проект исках да отдам почит на местните хора и на хармоничното им съжителство с природата. Тъй като имах усещането, че снимането на хора граничи с вмешателство, а и портретите не са моят жанр, реших да се концентрирам върху емблематичните за тях животни: вълците, мечките и китовете.“

Що се отнася до техническата страна на заснемането на този проект, приоритет за Флоран е да не навлиза в пространството на своите обекти. „Винаги трябва да проявяваме уважение“, казва той, „а това означава да спазваме дистанция. Когато хората снимат на сафарита на места като Африка, те използват джипове, за да се придвижват заедно с животните, но по крайбрежието на океана такива методи не са възможни. Може да използвам дадено място за наблюдение, но без ходене и чакане нищо не се получава. По този начин животните разбират, че не сме тук, за да ги преследваме, и не трябва да се страхуват от нас.“

„Самото присъствие е голяма част от успеха“, продължава той, „и за да изградя доверие, никога не се крия. Чакането може да отнеме дни, а понякога седмици, и през цялото време очаквате вълк или мечка да попадне в желаната композиция. И когато този миг настъпи, усещането е сякаш съм получил дар. Обикновено трае само няколко минути. Това е достатъчно. Но трябва да съм готов.”

Въпреки че е стартирал проекта с няколко фотоапарата Sony Alpha с байонет A, като Alpha 99 II, „при последните ми няколко пътувания до Голямата меча гора използвах Sony Alpha 7R IV“, казва Флоран, „и това е идеалният фотоапарат за тази среда и нейните особености. Той е изключително бърз, зарядът на батерията осигурява продължителна работа и въпреки че вали и е влажно през по-голямата част от времето, никога не съм имал проблеми с него. Тези неща са много важни за мен, защото готовността за снимане изисква фотоапаратът да е закрепен на статив, да е включен и изложен на въздействието на стихиите в продължение на часове дори докато аз дремя!“

„Готовността за снимане изисква също всички необходими настройки да са предварително зададени“, продължава той. „Снимам в изцяло ръчен режим, като използвам електронния визьор като ориентир за експонацията, и обичам да задавам ISO настройките ръчно, за да съм сигурен, че разполагам с достатъчно висока скорост на затвора, за да „замразя“ движението на обекта. Когато човек е чакал с дни, държи да постигне висока рязкост на снимките, затова обикновено снимам с минимум 1/800 сек.”

Въпреки че използва дълги телеобективи като FE 200-600 mm f/5.6-6.3 G OSS и един по-стар 300 mm f/2.8 G с байонет A със своя Alpha 7R IV чрез адаптер LA-EA5, за да приближава обектите, Флоран обича да включва в кадър и заобикалящата среда. „Това е много важно“, подчертава той, „защото така снимката добива повече контекст в сравнение с един обикновен портрет. Искам да покажа местообитанието и връзката на животните с него. Понякога намалявам малко отвора на блендата, за да огранича разфокусирането на фона и да разкрия повече контекст.“

Кадри като снимката на Флоран, в която кит изхвърля вода от дихателния си отвор на фона на гората, разказват тази история до съвършенство. „Това е идеалната хармония“, обяснява той, „защото показва взаимодействието между морската среда и дъждовната гора. Почти можете да чуете как звукът от изхвърлянето на вода отеква между дърветата, а взаимовръзката в природата се вижда ясно. Това е целта на проекта и когато постигна желания ефект, се чувствам щастлив.“