Всеки път, когато посещава Свалбард, отличеният с награди фотограф на дива природа Артуро де Фриас изпитва все същото чувство. Всяко посещение тук го изпълва с удивление пред невероятната красота на този арктически архипелаг и с възхищение пред видовете, които обитават това място. Но все повече се прокрадва и едно различно чувство. „Това е усещането за загуба“, казва той, „защото съдбата на това място и на неговите диви обитатели виси на косъм.“

Ветеран от над 20 пътувания до Арктика и още стотици по целия свят, снимайки застрашени видове както над, така и под вълните, Артуро е видял достатъчно голям брой удивителни диви животни, но има един вид, към който винаги се връща: полярните мечки. Съвсем не е случайно, че те са и един от очевидно най-застрашените видове. „Мечките бяха първите, които ме насочиха към това да се опитам да променя нещо в областта на екологията и изменението на климата“, обяснява той, “и до ден днешен те имат същото въздействие върху мен. Всяка среща е специална, но някои от тях се открояват и смятам, че фотографията, която запечатва тези моменти, може да има удивителен ефект върху начина, по който хората гледат на света.“

За Артуро най-скорошната му среща с полярните мечки е повторение на една от първите му и най-популярни снимки. „През май 2024 г. бях водач на експедиция и забелязахме мечка на леда“, спомня си той. „Виждайки, че мечокът не е разтревожен или стресиран от нашето присъствие, спряхме двигателите и позволихме на кораба бавно да се приближи към леда на 40 или 50 метра, за да го снимаме. Беше спокоен и скоро стана ясно, че си играе с нас и ни изнася представление, търкаляйки се в снега като кученце, изправяйки се на задните си крака, играейки с леда, пръскайки се... Беше момент на чиста радост.“

„В миналото имах подобна ситуация, която ме накара да осъзная силата на фотографията. През 2011 г. направих снимка на друга полярна мечка, скачаща в леда. Бях толкова развълнуван от снимката, че си помислих: „Това не може да остане в компютъра ми, трябва да се види от възможно най-много хора.“ Тази снимка стана корица на първата ми книга и вече съм публикувал седем, от които всички приходи отидоха в моята фондация „Устойчиво развитие“. Това е организация, която се фокусира върху развитието на селските райони, защитата на уязвимите хора и опазването на планетата в условията на изменението на климата.“

„Места като Свалбард наистина са отправна точка по отношение на изменението на климата“, продължава Артуро. „Затопля се два до три пъти по-бързо от останалата част на планетата поради загубата на ефекта албедо. Това е мястото, където енергията на слънцето се отразява обратно към космоса, по специално от снега и леда. С топенето на ледниците и изчезването на морския лед очевидно има все по-малко отражение, така че светът става по-топъл и ние губим повече лед. Това е порочен кръг.“

Нашите шансове да спасим природата са мимолетни, казва Артуро, и това има паралел във фотографията на дива природа. Шансовете за заснемане на забележителни изображения не траят дълго. „Поради тази причина имам нужда от най-доброто фотографско оборудване и точно сега това е Sony Alpha 1“, обяснява той. „За снимки като тези от Свалбард често го използвам с обектива FE 200-600mm G, който ми предоставя много възможности за кадриране, отлична острота, а и е толкова лек.“

„За мен най-важното нещо при улавянето на тези моменти е невероятната AF система и скорост на фотоапарата“, продължава той. „Отиваме на тези места или под водата, за да заснемем величествени акули и китове, и се надяваме на вълнуваща среща. И въпреки че са вложени много усилия и инвестиции, по време на едноседмична експедиция може да има само няколко секунди, в които всичко да е перфектно. Ако обектът е близо и светлината е правилна, искате снимката да е перфектна. Преди в тези мимолетни моменти можех да постигна три или четири добре фокусирани кадъра от 20 заснети, но с Alpha 1 това са поне 19 от 20.“

Личните впечатления от последиците от изменението на климата оказват огромно влияние върху Артуро. „Посещението на Свалбард е едно от най-красивите и най-отрезвяващи преживявания на планетата. Там климатичните промени се случват буквално пред очите Ви. Бях там през април, след една от най-студените зими през последните 20 години и огромният Исфиорд беше напълно замръзнал. Но когато се върнах през май, целият лед беше изчезнал. Ситуацията е хаотична и безнадеждна, а полярните мечки са като в капан.“

Според Артуро полярните мечки са пример за изменението на климата и си струва да си припомним защо. „Те са най-големият сухоземен хищник на Земята, невероятно могъщи и силни, но също така изключително приспособени към околната среда, поради което положението им е много деликатно“, обяснява той. „Това е тяхната слабост в свят, който се променя по-бързо, отколкото могат да издържат. Добре известно е, че ловът става все по-труден за тях поради свиването на морския лед, но изменението на климата се отразява и на начина, по който женските мечки отглеждат малките си.“

„Те си правят леговища на сушата и заспиват зимен сън там през есента. Малките им се раждат в бърлогата и я напускат чак през пролетта. Но с отдръпването на морския лед на север те трябва да се придвижват все по-далеч, за да се хранят. Те не са яли нищо в продължение на месеци, така че майките трябва да убият тюлен в рамките на седмица или две, иначе ще умрат от глад, а след това ще умрат и малките им. В момента числеността на популацията е стабилна, но ако нещата продължават така, ние знаем, че последиците ще са катастрофални.“

И проблемът няма да приключи със загубата на емблематичен вид, предупреждава Артуро. „Когато крехкото равновесие се наруши, екосистемата може да се срине бързо и то по начини, които дори не можем да предвидим.“ Според него ползата от фотографията в това отношение е ясна. „Жак Кусто казва, че хората защитават само това, което обичат и обичат само това, което познават. Така че можем да учим хората чрез фотографията, да им показваме красотата на природата и да ги караме да помагат за опазването на това, което е в опасност.“

С приходите от неговите книги с фотографии, които събират стотици хиляди евро и помагат за стартирането на възстановителни проекти по целия свят, Артуро се надява, че все повече хора могат да станат пазители на природата като него. „Работата е там, че децата винаги обичат природата, когато са малки, но в един момент това отшумява и се забравя. Фотографията може да върне това очарование и когато разберем, че това, което обичаме, е в опасност, жертвите, които трябва да направим като общество, за да защитим света, не изглеждат толкова лоши.“