Да започнем от края. Или поне от един възможен край. Това е едно щастливо събитие за морския биолог д-р Пелайо Салинас де Леон, което той няма да забрави никога. „Това беше петото ми посещение в националния парк Ревиляхихедо, Мексико, където помагах на моя приятел и колега д-р Маурисио Хойос да постави устройства за сателитно проследяване на копринени акули и да изследва океанските манти“, спомня си той. „Освен че поставяхме устройства за проследяване на акули, се гмуркахме с другите изследователи и патрулите на парка и, разбира се, заснехме много снимки. Беше прекрасно да се върна в този невероятен национален парк и да видя в какво се е превърнал: пълна с живот, спокойна и непокътната дива среда с възхитително разнообразие от океански видове.“

Тогава се случило нещо необичайно. Забелязвайки един от местните бутилконоси делфини да лежи по гръб на 33 метра (100 фута) дълбочина, Пелайо и колегите му били силно озадачени. „Делфинът остана така три или четири минути напълно неподвижен“, обяснява той, „и ние започнахме да гадаем какво се случва. Накрая разбрахме, че се прави на умрял като малко кученце! Просто искаше да го погалят по корема. Въпреки че са диви, тези делфини обичат да си играят с хората.“

Националният парк Ревиляхихедо е истинска идилия, която според Пелайо е създадена с дългогодишен труд и ревностна защита от страна на мексиканската държава в сътрудничество с неправителствени организации като тази на колегата му Маурисио, наречена „Пелахиос Какуня“. „Властите предприеха смела стъпка в създаването на този огромен резерват и това е най-голямата защитена зона в Северна Америка, където риболовът е забранен. Те са вложили огромни ресурси в опазването на природата и днес морският живот тук процъфтява. Ако се гмурнете във водата, ще се озовете сред акули, скатове, делфини, китове… такива могат да бъдат океаните без зловредното влияние на човека.“

Но за съжаление Ревиляхихедо е по-скоро изключение. Всъщност, освен ако не се предприемат сериозни мерки, съдбата на океана изглежда много по-безрадостна от безметежното общуване на Пелайо с топлото мексиканско море. „Световният океан е в голяма беда заради негативното въздействие на хората“, казва той. „Разрушаването на местообитанията, замърсяването и изменението на климата унищожават нашата синя планета неумолимо и много от видовете – и техните екосистеми – са в упадък.“

Според Пелайо голяма част от проблема е предизвикан от прекомерния улов на морска мегафауна, като например акули. Той е прекарал живота си в изучаване и в опити да защити този вид от вкоренените и неоснователно негативни предразсъдъци. „За разлика от много други хищници акулите имат ужасни „връзки с обществеността“, отбелязва той. „Мнението на обикновения човек за акулите е създадено от филми като „Челюсти“. Този филм подкопа шансовете за защита на акулите и представата за тях продължава да им вреди цели 50 години по-късно.“

„Страхът се храни от неизвестността“, продължава той. „Хората си мислят, че ако попаднат във водата, ще бъдат изядени, но всеки морски биолог ще ви каже, че реалността е съвсем различна. Знаем също, че повечето хора нямат контакт с океана – повечето не знаят да плуват и не могат да се гмуркат. Те виждат само онова, което им се поднася от медиите. Повърхността на океана и неизвестността под нея. Постоянно съм във водата сред акули и съм напълно спокоен, така че от мен зависи да споделя познанията си с възможно най-широк кръг хора.“

„Заради погрешните представи акулите не са така добре защитени както другата мегафауна“, продължава той, „и преследването им ги тласка все по-близо до изчезване. Мнозина смятат, че това се дължи на азиатските пазари за перки от акули, но ще се изненадате колко много страни по света ловуват акули. Един от най-големите центрове за улов на акули е пристанището Виго в Северна Испания, откъдето перките от акули се транспортират до Азия, а голяма част от акулското месо отива за консумация от човека. Проучванията показват, че когато си купите порция риба с чипс, вътре често има не треска или пикша, както е посочено, а някакъв вид акула.“

Унищожаването на акулите застрашава цялата екосистема, обяснява той. „Природата се развива безпроблемно в продължение на милиони години, но ние лесно можем да объркаме този процес. Акулите са лекарите на океана, те регулират хранителните вериги и унищожават бавните, слабите и болните. Когато премахнете тези хищници от горната част на хранителната верига, по-долните групи стават пренаселени и системата се дебалансира.“

Но как да променим тези погрешни представи и да изградим по-добър свят за акулите и другите морски обитатели в Ревиляхихедо? Според Пелайо снимките и филмите могат да допринесат за решаването на проблема. „Подводният свят – това, което се случва под повърхността – съвсем естествено е чужд за нас. Това е огромно и непознато пространство. Като изследвам, изучавам и снимам последните диви места на нашата синя планета, споделям красотата на нашите океани, така че хората да започнат да я разбират и защитават.“

„Разбира се, моята работа е да събирам данни и да пиша научни публикации и това е жизненоважно, но от друга страна, това са неща, които само колегите в моята област ще прочетат. Достигането до широка аудитория е нещо различно и ако можете да превърнете научните факти и знания в нещо, което е значимо за обикновения човек, това може да има огромно значение. Поради тази причина сега никога не се гмуркам без фотоапарат. Не искам да пропусна момент, който може да промени мисленето на хората.“

„Гмуркането в Ревилягигедо беше моето първо приключение със Sony Alpha 1“, спомня си той, „и това е фотоапарат, който е просто невероятен за подводна фотография. Когато се гмуркате, губите много светлина, но големият сензор на Alpha 1 и впечатляващият основен и разширен ISO диапазон перфектно компенсират това. Снимам както снимки, така и видео, така че, разбира се, превъзходните възможности за запис на видео са идеални за мен.“

За това пътуване Пелайо използва Sony Alpha 1 с обектив FE 16-35mm f2.8 GM II и специално проектирания за фотоапарата водоустойчив калъф Isotta, обяснявайки: „Тъй като исках да снимам големи животни, включително акули, манти и делфини, наред с подводни пейзажи, като пропасти, стени, открит океан, беше важно да използвам този висококачествен широкоъгълен вариообектив. Така или иначе не можеш лесно да използваш телеобектив под вода и, разбира се, широкоъгълният обектив означава, че трябва да се приближиш до обекта, но това просто доказва, че акулите не са толкова страшни.“

„В Ревилягигедо видяхме, че е възможно по-добро бъдеще за нашите океани“, завършва той, „защото в момента, в който ограничите прекомерния риболов и другите негативни човешки дейности в даден район, океанът има невероятната сила да се самолекува по естествен път. Това е рецептата за успех и Конвенцията за биологичното разнообразие има глобална цел да защити 30% от Световния океан по този начин до 2030 г. Но това трябва да се направи в подходящи резервати, които да са защитени с нещо повече от своето име.“

„Когато видите какъв може да бъде океанът, можете да видите пътя към една по-добра планета. Знаем, че когато уважаваме моретата, те са по-жизнени и на свой ред регулират климата на Земята, хранят ни, забавляват ни и произвеждат по-голямата част от кислорода, който дишаме. Тяхната важност е ясна. И всяка снимка, която заснемам, ми помага да популяризирам това.“