Със своите мрачни вулканични върхове, безлюдни плажове с черен пясък и шеметни водопади, Исландия е мечтана дестинация за много фотографи. Но в един особено студен и мрачен ден, с фотоапарат, насочен към анонимно алуминиево иглу в полетата от лава на Несявелир недалеч от Рейкявик, Давиде Монтелеоне се опитва да заснеме изображение, което да заинтригува читателите и да погъделичка любопитството им.

Темата – бурно развиващите се технологии за улавяне на въглероден диоксид – е изключително важна в геополитически мащаб и „процесът на декарбонизация заслужава толкова сериозно отношение, колкото и войните“, обяснява Дейвид. „Ние създадохме този проблем и сега трябва да намерим изход от него. Тези машини са оръжията, които човечеството създава, за да ни спаси.

Фотографирането на тези технологии обаче не винаги е лесно. „Въпросът беше как да илюстрирам нещо, което дори не се вижда. Трябваше да документираме тази система за улавяне на въглерод, но като повечето технологични изобретения тя не беше визуално впечатляваща, макар да е толкова важна. Във фокуса трябва да са учените и техните толкова важни изобретения, които уловят въглеродния диоксид от въздуха, за да го съхранят под земята или да го намалят чрез проекти в морето.“

За тази статия той посещава девет такива съоръжения за улавяне на въглероден диоксид в Европа и по света в продължение на осем месеца, като престоява от няколко дни до няколко седмици във всяко от тях. „Заснемането на изображения за тези статии изисква сериозно проучване и фотографът работи в тясно сътрудничество с редакционните екипи по отношение на планирането и решенията“, обяснява Давиде. „Размерите и важността на един такъв проект може да накарат човек да се почувства неуверен, но трудът и старанието, които влагам в работата си, неутрализират тези притеснения.“

Въпреки всички трудности и след изтощителни 12 часа в Несявелир той успява да заснеме изображение, достойно за корицата на National Geographic за ноември 2023 г.

За проекта Давиде използва пълноформатен фотоапарат, дрон и своя Sony Alpha 7R IV – модел, който той описва като „невероятно ефективен, защото се справя с всичко по бърз и лесен начин. Процесът на работа с тези малки и леки пълноформатни безогледални фотоапарати ми напомня за революцията, която първите 35-милиметрови аналогови фотоапарати извършиха в документалната фотография в средата на 20 век. Също така с резолюция от 60 мегапиксела моделът може да се мери с много по-големи и по-скъпи фотоапарати.“

„Той се справя отлично при продължително снимане в трудни условия и мога да разчитам на него да заснеме над хиляда снимки с един пълен заряд на батерията, устоявайки на студа на Исландия или на влажността в Демократична република Конго“, обяснява Давиде.

Разсъждавайки върху за креативността, необходима за преодоляване на „грозотата и скуката“ в работата, Давиде посочва, че за разлика от зоните на въоръжени конфликти, които са изключително динамични, проекти като този изискват търпение и вдъхновение.

„Така че с моя екип започнахме да търсим решения, изпробвайки различни идеи, за да видим какво работи“, продължава той, „като например да използваме различен ъгъл на снимане, така че да разказва историята по-добре, да почерпим идеи от индустриалната фотография, да използваме креативно осветление или да снимаме по различно време на деня? В крайна сметка решихме да заснемем иглуто през нощта, като го осветим с дрон.“ Давиде се надявал и на Северното сияние, но както често предупреждават исландците – „споменеш ли го и то ти се изплъзва!“

„Мисля, че се справихме“, казва той, „в края на краищата изображението беше избрано за корица на списанието. Това е снимка, която изглежда интересно, но и повдига някои въпроси: искате да узнаете какво представлява иглуто и какво е неговото предназначение. Изображението е привлекателно по някакъв футуристичен начин, но космическият сякаш пейзаж с полето от лава е и малко зловещ. То разказва за обета, но и за предстоящите трудности и за това пред какво сме изправени, ако не успеем да се справим с тях.“

Така Давиде вижда себе си като интерпретатор. „Самата снимка не обяснява нищо, но ако накара някого да прочете за улавянето на въглероден диоксид, значи е постигнала целта си. Ролята на документалния фотограф не е да разреши проблема, а да предизвика любопитството на другите да го направят.”

Давиде твърди, че това не се е променило с годините, оприличавайки ролята си с тази на фотографите, документирали индустриалната революция, като например Люис Хайн. „Нашата задача е да покажем новата индустриална революция и да разкажем за енергийната трансформация. Преминаваме от изкопаеми горива към зелена енергия и въпреки че няма еднозначно да реши проблемите със световния климат, улавянето на въглероден диоксид е важен елемент от процеса. Фотографията в тази област също се развива и ако преди пет години заснемането на сток-изображения водеше технологичните промени, то сега се подхожда много по-креативно и обмислено.“

Подобно на много други фотографи Давиде често работи в хибриден стил, така че възможността да заснеме видео за статията на National Geographic със своя Sony Alpha 7R IV също беше важен компонент. „Обичам да включвам видеоклипове в проектите си, защото те са много ефективно средство за разказване на истории. Когато обектите са статични, както е в този проект, движението и звукът на видеото могат да бъдат по-завладяващи.“

Въпреки че темата за улавянето на въглероден диоксид и изменението на климата е по своята същност геополитическа, Давиде намира, че човешкият компонент е особено вълнуващ. „Учените винаги са изцяло посветени на онова, което правят, но са и търпеливи и емоционални, когато го обясняват“, завършва той, „дори когато става дума за твърде специализирани, сложни или невидими за нас процеси! Те знаят, че тези неща решават съдбата на планетата. И ако успея да превърна енергията на тези няколко души в послание, което да достигне до мнозина, значи съм си свършил работата.“