Като пейзажен фотограф, ориентиран към астрофотографията, предпочитам обективи с широки бленди, за да улавям възможно най-много светлина през нощта. Това често върви ръка за ръка с големите и тежки обективи, които не са много практични за пътуване.

Така че бях много любопитен, когато чух за новия FE 16mm f/1.8 G – светлосилен широкоъгълен обектив с тегло малко над 300 г. За да илюстрирам това, поставям съществуващите си астрообективи FE 14mm f/1.8 GM и FE 24mm f/1.4 GM до него. Тези считани за много малки и леки обективи изглеждат огромни в сравнение с него и са с около 50% по-тежки. Това прави FE 16mm f/1.8 G понастоящем най-лекият и най-малък обектив на пазара за астрофотография.

Исках наистина да тествам правилно този обектив и няма по-добър начин да направя това от преследването на магическото Северно сияние през зимата, така че се отправих към Исландия за кратко едноседмично пътуване. Когато кацнах в Исландия, ме посрещна бурно време – типично за арктическата зима. Първата дестинация въпреки времето бяха водопадите. Имаше лек валеж при водопада Бруарфос, което не беше проблем за защитения от влага обектив. Свръхширокият ъгъл от 16 мм улесни заснемането на водопада заедно с лазурносиньото корито. Интересни ефекти на течаща вода могат да бъдат постигнати с по-дълга експонация между 0,1 и 1 секунда. В идеалния случай за постигане на тази експонация през деня се използват ND филтри. В сравнение с FE 14 mm f/1.8 GM, филтри могат лесно да се завинтят към резбата за филтър 67 мм в предната част на обектива. Тъй като престоят ми в Исландия беше много спонтанен, нямах никакви 67 мм филтри с мен и трябваше да импровизирам. С най-тясната бленда f/22 и ISO 50 успях да постигна желаната експонация от 1/5 сек. дори без филтър. Въпреки че дифракционните ефекти могат да имат отрицателно въздействие върху рязкостта при f/22, бях наистина доволен от рязкостта на цялата снимка и успях да уловя движението на водата по впечатляващ начин. Точно така трябва да работи един обектив, защото като пейзажен фотограф често трябва да импровизирате.

Следващата спирка беше известният водопад Скогафос. Всякакви надежди за заснемане на Северното сияние там бързо бяха попарени от бушуващата буря. Реших да нощувам близо до водопада, за да мога да снимам сцената на сутринта. През нощта заваля сняг и успях да го снимам, покрит пресен сняг. Бях изненадан от минималното геометрично изкривяване, което не е типично за ултраширокоъгълните обективи. Поради късото фокусно разстояние от 13 см си поиграх с фокуса и почти не можах да открия „дишане“ на фокуса (промяна на зрителното поле при промяна на фокуса). Идеален е за метода с наслагване на фокуса в пейзажната фотография. Направих това тук с Alpha 7R V, който предлага режим за автоматично наслагване на фокуса. Ледени форми на преден план и покрит със сняг водопад на заден план.

Прогнозата за времето през следващата нощ в югоизточната част на страната беше обещаваща. Дестинацията ми беше Вестрахорн – впечатляваща планина в Южна Исландия. Стигнах до района вечерта и разгледах наоколо. Условията бяха идеални: покрита с пресен сняг красива планина, която може да се снима от север с плаж отпред. След залез слънце небето се проясни и вятърът, който обикновено е много силен в този район, изненадващо утихна. След вечерята в кемпера започна голямото шоу в небето. Северното сияние обикновено трае ограничено време, така че трябваше да побързам. Грабнах раницата и тръгнах към плажа. По пътя за там направих кратка спирка сред снежния пейзаж. Северното сияние беше навсякъде в небето, така че реших да направя панорама. Тъй като северното сияние е динамично явление, отделните снимки трябва да се правят много бързо. Колкото по-късо е фокусното разстояние, толкова по-малко отделни снимки са необходими и колкото по-широка е блендата, толкова по-кратка е експонацията – идеални условия за обектива. Заснех и себе си с челник, което беше лесно с вградената 10-секундна самоснимачка на фотоапарата.

Нямах време за губене и затова продължих към плажа. И тук се вижда истинският потенциал на обектива. Опитах се да снимам Северното сияние над Вестрахорн, отразено върху тънкия воден слой на връщащите се вълни – всичко това в много тъмни условия... звучи трудно и е трудно! Сега кратката експонация беше много важна, за да не бъда застигнат от следващата вълна. С f/1,8 и ISO 4000 успях да направя снимка с добра експонация в рамките на 4 секунди. И това проработи! Северното сияние се отразява заедно с Вестрахорн. Какъв удивителен момент.

След това реших да опитам нещо екстремно. Заснемане на пълни панорами по време на връщаща се вълна. Какво невероятно забавление да тичаш от вълна на вълна при минус 10°C и да ставаш все по-бърз и по-бърз. Гарантирани са ти мокри и замръзнали крака. Така че още по-важно е обективът да е малък и компактен, за да можете да тичате бързо. С този обектив това не е проблем. Благодарение на широкия ъгъл с фокусно разстояние 16 мм и широката бленда f/1,8 успях да заснема панорами с отражения от плажа. Честно казано, възхитен съм от резултата. При f/1,8 рязкостта е много добра, а несиметричната аберация и винетирането в ъглите са незначителни. Но просто вижте снимките сами!

Когато пръстите ми замръзнаха и имах нужда от кратка почивка, просто насочих фотоапарата към небето и направих възможно най-много единични снимки, използвайки функцията за интервално снимане. По късно можете да създадете таймлапс видео от тях. Фотоапаратът успя да улови и красива суббуря на Северното сияние. Продължителността на експонация беше само 2 секунди, за да се предотврати размазването от бързото движение на Северното сияние. Широката диафрагма (F/1,8) е от съществено значение за това, тъй като в противен случай ще трябва да снимате с много високо ISO.

Щом пръстите ми се затоплиха отново, продължих с панорамните снимки! След около 2 часа магията за съжаление свърши. При изгрев слънце отново снимах Вестрахорн. Обективът отново се представи много добре сега при f/13.

На връщане спрях на световноизвестния Диамантен плаж, за да снимам „айсберги“ от ледника Ватнайокутл, осветени красиво. Всичко се получи от първия път. Отново бях много впечатлен от резултатите.

След това Исландия беше ударена от свирепи бури със скорост на вятъра над 200 км/ч и снимането беше невъзможно, така че се радвах, че имах това ясно небе. През последната нощ на път за летището погледнах през прозореца на колата и видях Северното сияние между облаците. Намерих добро място за снимки близо до Рейкявик с къща с езерце пред нея. Тук също имах късмета да снимам красивото отразяващо се Северно сияние с обектива. Както вече се очакваше със страхотно качество на изображението дори при f/1.8.

В обобщение, много ми хареса снимането с FE 16 mm f/1,8 G. Мисля, че това е страхотен обектив – ултра лек и компактен, а много широката бленда и резбата за филтри го правят превъзходен за астрофотография и класически пейзажи. Той винаги ще има място във фотографската ми чанта.