За фотографа на дива природа Уил Бърард-Лукас снимането с неговия Sony Alpha 1 е само малка част от работата. Като сътрудник на Wildlife Conservation Society той се отправя към вътрешността на националния парк Нуабале-Ндоки в Конго. „В гората придвижването е възможно само пешком“, спомня си той, „растителността е много гъста. Горещо е, влажно е и има много хапещи насекоми“.

Снимането на диви животни като западни равнинни горили и горски слонове само по себе си е голямо приключение.

„Придвижихме се с автомобил по черни пътища до началото на гората и се настанихме в изследователски лагер. Но след това, за да стигнем до дивите животни, понякога трябваше да използваме дървено кану, след което да продължим пеша по горските пътеки. До най-отдалеченото място се стигаше след 20 км пеши преход до центъра на гората“.

Девствената тропическа гора никога не е подлагана на сеч и е създала идеална екосистема, където под гъстия балдахин на дърветата живеят най-различни диви животни.

Работейки рамо до рамо с изследователите, Уил кръстосва гората, за да намери семейства горили и да документира поведението им, използвайки първокласния Sony Alpha 1 и надеждния обектив FE 400mm f/2.8 GM OSS. Макар Уил обикновено да носи със себе си обективите FE 24-70 f/2.8 GM II и FE 70-200 f/2.8 GM OSS II, за заснемането на горили и слонове той най-често използва обектива с фокусно разстояние 400 мм. Използването на твърд обектив вместо вариообектив може да изглежда странен избор предвид непредсказуемата природа на животните, но зад този подход има не само прагматични, но и естетически съображения.

„Най-важната характеристика на Sony Alpha 1 и обектива е високото качество при снимане в условия на слаба светлина. Снимането с бленда f/2.8 е безценно в тъмна и мрачна обстановка. Широката бленда f/2.8 ми осигурява една стъпка на отвора на блендата повече, т.е. повече светлина, в сравнение с еквивалентния 400 мм вариообектив“, обяснява Уил.

Блендата f/2.8 също така осигурява малка дълбочина на рязкост, която Уил може да използва за придаване на ефект в своите изображения. „Допада ми да мога да контролирам изгледа на растителността, която виждаме на преден и заден план. Снимането с широко отворена бленда ми позволява да изолирам обекта, да го откроя и да създам връзка между зрителя и животното. И, разбира се, по-широката бленда спомага за скоростта и точността на фокусирането“.

Въпреки че за повечето хора обективът 400 мм изглежда дълъг, той осигурява относително близка работна дистанция между Уил и дивите животни, които снима.

„Винаги има риск, но аз се вслушвам в съветите на следотърсачите и изследователите. Те винаги работят с едни и същи семейства горили, така че ги познават, както и обратно – горилите са свикнали с присъствието на изследователите наоколо. Но винаги се вслушвам в съветите на изследователите. Друга причина да спазваме дистанция е безопасността на самите диви животни. Има голям риск от предаване на болести между нас и горилите. Важно е да се поддържа работна дистанция от поне 10 метра поради този риск и съответно 400 мм е идеалното фокусното разстояние, което ми позволява де се доближа до обекта достатъчно, за да заснема хубави снимки, но и да остана достатъчно далеч, за да бъдем в безопасност и горилите, и аз“.

Благодарение на Sony Alpha 1 Уил е уверен, че може да улови всичко, което гората и нейните обитатели могат да покажат. „Това е идеалният фотоапарат за диви животни“, казва Уил. „Може да снима с честота 30fps. Има резолюция от 50,1 мегапиксела, която ми позволява да изрязвам изображения, ако се налага. Мога да снимам с напълно безшумен затвор, за да не смущавам животните. Но за мен най-полезната функция е автофокусът. Нужно ми е надеждно и точно автоматично фокусиране дори в трудни ситуации, когато се опитвам да фокусирам през много тесни пролуки в растителността често при много слаба светлина. Способността на този фотоапарат да работи в подобни трудни условия прави работата ми много по-лесна.“

Изображенията на Уил съчетават умение и усърдие. Уил прекарва часове в наблюдение, преди да предприеме дългия преход обратно към лагера, тъй като гората става тъмна и опасна. Наградата са онези спиращи дъха мигове, които успява да улови. Един такъв миг съумява да заснеме благодарение на паднало дърво.

„Този слон се хранеше в реката и светлината нахлуваше иззад едно паднало дърво. Светлината се отразяваше от повърхността на реката. Получаваше се невероятен лъч светлина на фона на тъмната гора, а слонът беше изпъстрен със слънчеви зайчета. Този момент беше абсолютно неочакван и специален. Нещо, което никога няма да видя отново.“