Винаги в историята природолюбителите са били водени от духа на откривателството. Възторгът от откриването на нови видове или наблюдението на непознати поведения е завладяващ на лично ниво, но тази радост може да бъде многократно умножена, когато тези открития бъдат споделени с публика. Но сега, когато човечеството осъзнава отговорността си за опазване на Земята, това придобива още по-дълбоко значение. Документирането и разбирането на природата вече е спешен въпрос. На фона на изчезващите местообитания и биологични видове във всяко кътче на нашия малък оазис естествениците трябва да извършват жизненоважна просветителска работа.

Естественикът и фотограф Хавиер Азнар, който работи с фотоапарати Sony от 2018 г., обяснява: „Хората не могат да са загрижени за нещо, ако дори не знаят, че то съществува. Затова от много години снимам по-слабо познатата фауна на Амазонка – нейните насекоми и паякообразни, стоножки, влечуги и земноводни. Тези животни не попадат върху пощенските картички с изображения от Амазонка, най-често запазени за големите бозайници и пъстрите птици, но въпросните видове не отстъпват по красота или значимост.

Фотоапаратите и обективите Sony Alpha „промениха начина ми на работа“, казва Хавиер, „най-вече със своята комбинация от брилянтно качество, здравина и компактност. Работя в доста екстремни условия на горещина и влажност и ходя много пеша – понякога по 12 часа на ден в търсене на животни – така че компактното и леко оборудване означава и по-малко багаж в раницата.”

„Насекомите особено силно се нуждаят от нашата помощ, защото твърде често биват възприемани като вредители, като нежелани видове или пък изобщо остават незабелязани“, продължава той. „Но те всъщност са жизненоважна част от пирамидата на биоразнообразието, която всички ние обитаваме. Те стоят в основата на пирамидата. Ако загубите насекомите, няма да има опрашване и затова няма да има дървета, плодове, земеделски култури. И следователно няма да съществува нито едно от животните, които се хранят с тях – птиците и бозайниците. И разбира се, без земеделски култури няма да има и хора.”

Затова според Хавиер дори да не харесваме външния вид на паяците или бръмбарите, трябва да осъзнаем, че опазването им е начин да защитим всички други животни, за които наистина ни е грижа. Както и да защитим човешкия живот. И ето че това се е превърнало в негова мисия. „Всеки ден“, обяснява той, „издирвам животни, за които никой не подозира, че съществуват, наблюдавам живота им и ги заснемам по начин, който кара хората да се замислят и да им обърнат внимание.“

Разбира се, подобно на деликатното биоразнообразие на нашата планета, Хавиер не е достигнал до тук за ден-два. Неговите идеи са резултат от цял един живот изследване на природата, като се започне с биологичните видове в родната му Испания. „Нашето семейство притежаваше малко земя в околностите на Мадрид“, спомня си той, „и ходехме там през лятото, за да поживеем сред природата. Родителите ми ме подкрепяха по свой начин, като постоянно ме насърчаваха да откривам красотата в неща, които другите хора намират за неприятни или опасни. И ето че продължавам да се занимавам с това.“

По време на своите пътувания до Южна Америка и Еквадор, където за първи път се докосва до тропическите гори на Амазонка, Хавиер е „смаян от животните, пейзажа и природата като цяло. Разбира се, беше и приключение. До някои от местата, които посетихме, се стига след няколко дни плаване с кану и беше невероятно да се запозная с коренното население и да видя колко различен е животът на хората там. Ние смятаме, че се нуждаем от толкова много неща, за да оцелеем, а тези хора са истинско вдъхновение с жилищата, които си строят сами, с храната, която събират, с връзката им с дивия свят около тях.

Всеки ден в тропическите гори бил – и продължава да бъде – празник за него като откривател. „Докато просто се разхождате виждате толкова много видове, които живеят само там. Стотици видове само за един следобед. Чувствам се като дете в сладкарница. Такива неземни гледки, форми, цветове и поведения не можете да срещнете никъде из Европа или Северна Америка.

Разбира се, по време на посещението си в горите на Амазонка той е видял и упадъка. „Да, видях големи загуби на местообитания. Градовете се разрастват, има все повече пътища и все по-малко дървета… това често не е нещо, което забелязвате от ден за ден – както например когато видите приятел, когото срещате рядко, забелязвате у него промените, които не бихте забелязали, ако го виждате всеки ден. Но от година на година белезите върху природата стават все по-видими.“

„Но не всичко, което се случва, е негативно“, добавя той обнадеждено. „В някои случаи става дума по-скоро за промяна на видовете, които обитават дадено пространство. Отварят се нови ниши, които впоследствие се запълват. Също така има и региони, които успяхме да опазим. Видове, изчезнали преди години, се завръщат.“

Когато говори за своята роля в тези постижения, Хавиер остава скромен. Той споделя, че работата му е просто да насочи към застрашените видове повече обществено внимание „или поне малко любов“. Това става не само чрез документалистика, но и чрез естетическото въздействие, което имат неговите снимки. „За да се разкрие красотата на тези животни, е нужно и снимките да са красиви“, обяснява Хавиер. „Искам да изглеждат интересно и се опитвам да постигна това, като използвам интересни зрителни ъгли и креативно осветяване. Колкото по-добра е снимката, толкова повече хора ще прочетат описанието под нея или ще се заинтересуват от животното!

Важна част от това според него е смесването на чистата естетика с уловеното поведение. „Всяко изображение, което показва поведение, е страхотно“, обяснява той, „защото комуникира със зрителя. Това е още по-важно за онези животни, които ни се струват странни, защото ако успея да заснема паяк, който тъче мрежа или се грижи за малките си, изображението изглежда по-логично и въздейства емоционално. Това може да бъде интересно и от научна гледна точка, а когато човек снима толкова много, непременно ще забележи неща, които никой друг не е забелязал дотогава.“

Дали работата по представянето на тези животни в нова светлина някога ще бъде завършена? „Едва ли“, казва Хавиер, „но се стремим към това. Има стотици хиляди видове членестоноги, като всички те са много различни от нас, но всички те живеят на същата планета и всички имат не по-малко право от нас да съществуват. Опитвам се да покажа тяхната уникалност и индивидуалност и ефектът е налице. Така например, когато се запознахме, моята приятелка се страхуваше от паяци, а сега вече не изпитва страх. Хората измислят разни истории и всички тези въображаеми ужаси на Амазонка, които показват във филмите, и когато опровергаваме подобни митове, се доближаваме до действителността.