Част от скалистото атлантическо крайбрежие на Северозападна Африка, полуостров Рас Нуадибу представлява 37 мили негостоприемна ивица от отвесни скали, остри зъбери и широки, ветровити плажове. Осеяно с останки от корабокрушения и разрушени, изоставени жилища, това място не е от най-гостоприемните за човека. Което със сигурност е и причината да се превърне в истинско убежище за дивите животни въпреки суровите условия.

Това е мястото, където се завръщат последните средиземноморски тюлени монаси в света, които са почти изчезнали от ареала, чието име носят. По ирония на съдбата тъкмо на Рас Нуадибу, където зимният залез докосва континента с последните си лъчи вечер, изгряват лъчите на надеждата за тюлените. „Проектът за опазване на тюлена монах е най-продължителният и най-амбициозният, предприеман някога по отношение на застрашен вид“, обяснява фотографът Тони Перал, чиято задача била да документира усилията на природозащитниците и красивите животни.

„В периода между края на 2022 г. и началото на 2023 г. моята задача беше да помагам на неправителствена организация, наречена „CBD Habitat & Annajah“, в създаването на архив от изображения и видеозаписи от тази последна оцеляла размножителна колония“, продължава той, „и по този начин станах част от този вълнуващ, амбициозен проект. Несъмнено това е един от най-успешните проекти за възстановяване на застрашен вид – пример за успешна дейност, отнела 20 години усилен труд.“

Проектът беше насочен преди всичко към осигуряване на защита на местата за размножаване и на по-обширни местообитания чрез мерки за наблюдение и защита – мерки, каквито дотогава просто липсваха. „До 2001 г.“, разказва Тони, „тази последна в света голяма колония на тюлени монаси беше напълно незащитена. Риболовните лодки незаконно хвърляха мрежи пред пещерите, където се размножаваха тюлените, докато траулерите тралеха съвсем близо до брега, помитайки всичко, включително тюлените.“

„Тези брегове гъмжат от риба и несъмнено са едни от най-добрите места по атлантическото крайбрежие, където тюлените могат да намерят изобилие от храна“, казва Тони, „но тюлените традиционно се размножаваха по естествен начин на широките плажове на полуострова. Продължителното преследване ги принуди да потърсят спокойствие в пещерите, където обаче се озоваха в по-опасна и враждебна среда и където смъртността на малките тюленчета е много висока.“

„Но през 2001 г. беше създаден крайбрежният резерват за тюлени“, продължава той, „и със сътрудничеството на местните рибари се осигури защита на пещерите за размножаване в Кабо Бланко през всичките 365 дни в годината. Ползата от тези мерки е очевидна и днес колонията се е утроила по численост, което означава, че вече можем да направим следващата крачка и да започнем да връщаме тюлените на плажовете, които са традиционното им място за размножаване.“

Макар да е благоприятен за възстановяването на популацията от тюлени, Рас Нуадибу не е особено подходящ за фотографиране. „Полуостровът се отличава със своите сурови условия дори в най-спокойните дни“, споделя Тони, „но снимането през зимата на място, притиснато между океана и пустинята, се оказа голямо изпитание за мен, за екипа и за оборудването. На всичкото отгоре теренът не предлага подходящи ъгли за снимане. На практика, наблюдението на тюлените се извършва от върха на скалите. През повечето дни снимахме, едновременно засипвани от пустинния пясък, носен от вятъра, и оглушавани от гигантските вълни, разбиващи се в подножието на скалите.”

„Също така трябваше да се придвижваме с мили по крайбрежието, за да намерим тюлените, излезли да ловят риба“, продължава Тони, „и да правим това от зори до здрач, съобразявайки се с ритъма на животните. Работата ни беше допълнително затруднена от това, че работехме на място без електричество, което ни накара да разработим стратегия както за захранване на оборудването, така и – тъй като пълнихме картите с 4K видео – за прехвърляне и архивиране на видеозаписите.“

Надеждността на Sony Alpha била от решаващо значение за крайния успех, твърди Тони, който редовно използвал два фотоапарата по време на проекта, „единият от които Alpha 1, а другият – Alpha 9 или Alpha 7 в зависимост от конкретната задача. Основните ми обективи бяха FE600mm f/4 GM OSS, който беше ключов за улавянето на тюлените от върховете на скалите, както и вариообективите FE100-400mm и FE 70-200mm. Мога да кажа, че това е фотографско оборудване от най-висок технологичен ранг. Постоянно засипвани от прахта, солта и носения от вятъра пясък, тези фотоапарати, със своите характеристики и надеждност, бяха най-доброто, което един фотограф на дива природа можеше да си пожелае.“

Независимо от трудните условия крайбрежието е вълшебно място. „Познаването на историята на този животински вид направи наблюдението още по-вълнуващо“, казва Тони. „Тази колония е намерила убежище на толкова отдалечено и уединено място, че докъдето му стига погледът, човек вижда наоколо само дива и девствена природа. Това е уникална комбинация, в която враждебната среда и спокойствието постигат хармония.“

Това се оказва и място, което го вдъхновява да създаде невероятни изображения. „Особено ми харесват снимките на тюлените в близък план“, казва той, „защото вроденото им любопитство ги кара да се взират от дълбоките води към всичко, което се случва на върха на скалата. За мен обаче беше важно да документирам и упоритата работа на експертите, които осигуряват безопасността на тюлените и тяхната жизнена среда. Съжителствахме в лагера и много се възхищавах от тяхната всеотдайност. Работата им е постоянно да обхождат цялата територия на резервата и колонията, да идентифицират заплахите и да следят състоянието на животните.

„Наблюдавахме и снимахме отношенията между местните рибари и техните съседи“, спомня си той. „С помощта на проекта, който ги подкрепя да развиват отговорен и съобразен с природата риболов, те в крайна сметка започнаха да уважават и приемат тюлените като друг участник в играта.“

Тази подкрепа и познания могат да бъдат насърчени само чрез фотографията, казва Тони. „Беше изключително важно да документираме проекта от всички различни гледни точки: социална, консервационна, оперативна, екологична, заедно с тюлените и техните пещери за размножаване, защото чрез тези изображения и видеоматериали ще помогнем на хората да разберат мащаба и успехите на един проект, осъществен на отдалечено място, което иначе не биха могли да видят.

„Проектът по спасяването на тюлена монах ще продължи дълги години“, заключава той, „и след като колонията нарасне до подходящата численост, тюлените монаси ще бъдат разселени в нови райони, където ще се създадат нови колонии за размножаване, и може би дори ще се завърнат в Средиземно море. Видяхме със собствените си очи как един от най-продължителните проекти за спасяване на видове от изчезване се развива и дава плодове и се надявам да продължа да участвам в този проект, за да проследя развитието и да го документирам със своя фотоапарат.”

„Дълбоко съм убеден в способността на фотографията на дива природа да повишава информираността на хората и вярвам, че фотографите на диви животни носят специална отговорност по отношение на природата. Според мен нашата работа трябва да бъде тясно свързана с опазването на природното наследство.“