Sony FE 50-150mm f/2 GM може да не е първият обектив, за който бихте се сетили за фотография на дива природа, но за Филип Якеш той се оказа идеален за скорошното му приключение в Антарктида. „Там, в Субантарктика и Антарктида, можете да се доближите наистина до дивата природа и дивата природа ще се доближи наистина до Вас.“

Започвайки от Пуерто Мадрин, Аржентина и Фолклендските острови, Филип се заема да изследва дивата природа на региона и това е първият му път, когато вижда пингвини в дивата природа. „Имаше огромна колония от пингвини, една от най-големите в света“, спомня си Филип. „Имаше 400 000 пингвина на едно място. Толкова е умопомрачително. На около 10 метра имаше малко кралско пингвинче. Наведох се, за да снимам от нисък ъгъл, за да се възползвам от f/2 блендата на обектива. Тогава чух високия звук, който издават и погледнах – той стоеше още по-близо до мен.“

За да се предпазят пингвините от болести като птичи грип, има правила за близост до пингвините. „Трябваше да се отдръпвам няколко метра назад, да се навеждам, за да снимам с помощта на шарнирния екран на Sony Alpha 9 III. Нищо не трябва да докосва земята, освен долната част на ботушите, за да предпази птиците от птичи грип. Малкото кралско пингвичне ме следваше – сладката, пухкава топка просто ме следваше наоколо.“

Благодарение на любознателния характер на животните фокусното разстояние 50-150 мм на обектива е идеално за заснемане на красиви снимки на отделните пингвини и други диви животни. „Това, че обективът започва от 50 мм, е от голямо значение. Има портретно изображение на два кралски пингвина, малко пингвинче с един от родителите си, с пейзаж на заден план. Не бих могъл да заснема това изображение с обектив 70-200 мм, тъй като щях да съм твърде близо, за да заснема. Със себе си носех и Sony Alpha II, а с 50,1-мегапикселовата разделителна способност винаги можех да изрежа, но кадърът не може да бъде по-широк.“

Да прави снимки, които служат само като портрети на дивата природа, не е по вкуса на Филип. „Честно казано, в зоологическа градина можете да правите портрети в близък план“, възкликва той. „Но ако смесите по-близки, средни и по-широки кадри, ще получите по-голямо разнообразие от снимки. Разказвате историята по-добре. Историята на пейзажа, каква е природата и мащабът на всичко това.  Можете да видите дълбочината и да добиете представа колко огромни са тези пейзажи и къде всъщност живеят животните.“

Фокусното разстояние не е единствената характеристика на FE 50-150mm f/2 GM, на която Филип се възхищава. Блендата F/2 отваря възможности, надхвърлящи това, което може да се постигне с обектив f/2.8. „Можете да се възползвате напълно от невероятната острота и малката дълбочина на рязкост и да си поиграете с красивите фонове“, казва фотографът. „f/2 е наистина невероятен с малко светлина на заден план. Бокето е зашеметяващ. Можете да се възползвате напълно от красивия фон на балончета. Наистина, наистина е красиво. Мехурчетата са сферични, така че не се превръщат в котешки очи, когато са по-близо до ръба.“

„Имахме късмет да завали малко сняг в един момент“, продължава Филип. „Със снега в кадъра можете да видите ефекта от блендата още по-добре. Или имате красива светлина на заден план, или имате сняг на преден план, където снежинките просто стават огромни, защото се размиват толкова много. Просто запълва кадъра толкова добре. Не бихте могли да постигнете това толкова лесно с друг обектив.“

Автофокусът работеше перфектно дори в снежни условия. Филип си спомня един момент, когато въпреки движението на пингвините автофокусът остава фиксиран върху обекта. „Наистина се залепи за окото на пингвина. Някои от тях тичаха наоколо, падаха, защото се подхлъзваха, след което отново ставаха, бягаха и се плъзгаха надолу по хълма. Пингвините често бяха много забавни за гледане.“

Въпреки че е вариообектив с 3x увеличение и много голяма максимална бленда, 50-150mm е измамно лек. „Това беше едно от нещата, които наистина ме изненадаха – лекотата на обектива и неговото управление. Наистина е прекрасно да се работи с него, защото балансира толкова добре в ръката.“ Това е една от причините Филип да изследва с обектива 50-150mm, като го отвежда на места, където снимането от ръка е единствената възможност.

Комбинацията от необикновена дива природа, фантастично местоположение и невероятни условия позволи на Филип да заснеме невероятни снимки със своя FE 50-150mm f/2 GM. Нямаме търпение да видим къде ще отиде след това.