За Пиетро Формис фотографията не е начало на пътя му, нито пък е неговият край. Вместо това тя е нишката, която преминава през целия му опит с дивата природа — запечатва откритията му и го води към нови прозрения и нови цели. Междувременно портфолиото му непрекъснато расте с удивителни морски създания, заснети с ярки цветове и поразителни детайли.

Първите преживявания на Пиетро под вълните започват, когато баща му го кани на курс по гмуркане, но фотографията добавя ново измерение. „Когато започнеш да се гмуркаш, ставаш свидетел на невероятен, извънземен свят“, казва той, „но именно фотографията го оживява. Това е съществена част от тръпката. Всеки път, когато натиснеш затвора, виждаш нещо специално. Нещо невиждано досега. Ярки, неочаквани избухвания със светкавицата. Магично е.“ Всеки, който е изпитвал радостта от откривателството, което макрообективите предоставят, ще я разпознае и в работата на Пиетро — а заедно със сложността на използването им под вода има и прилики, казва той. „Точно както на сушата, има места, където можеш да откриеш стотици обекти в рамките на един квадратен метър от морското дъно. Рифовете са като миниатюрни гори за изследване. Живот има навсякъде, поне засега.“

„Трудността при подводната фотография е, че, разбира се, не можеш да сменяш обективи, и както казах, трябва да добавяш светлина, за да направиш цветовете видими, защото още на 10 метра дълбочина всичко, което виждаш, е едноцветно синьо. Освен това, докато макрофотографите на сушата могат да използват фокус стакване, ние трябва да направим всичко в един кадър. Всичко е в движение — фотографът, обектът и водата.“ За щастие, принципите на светкавичната фотография правят „замразяването“ на движението под вълните сравнително лесно, обяснява той.„Едно от фундаменталните правила в подводната фотография е да разбираш как светлината от светкавицата се отнася към естествената светлина. Ако овладееш това, можеш да контролираш всичко — и дори да бъдеш креативен.“

„Докато се гмуркаме, използваме постоянно осветление от фенери, за да се ориентираме, да откриваме обекти и да фокусираме, но за остротата на изображението важна е именно продължителността на светкавицата“, продължава той. „Тази продължителност обикновено е около 1/1000 секунда и поради малките стойности на блендата, които използваме, наличната светлина практически не се записва — улавя се само светкавицата по време на експонацията. Затова тя на практика се превръща в скорост на затвора, която спира движението както на фотографа, така и на обекта, все едно са застинали във водата.“

Пиетро също си играе с взаимодействието между светкавицата и наличната светлина, за да добави движение и цветни фонове към своите изображения, разказва той. „Да намериш правилния фон е половината битка в макрокомпозицията. Един от начините да го направиш е да смесиш светлината от фенера или естествената светлина със светкавицата. За това използвам експонация като f/18 при 1/5 сек и ISO 400. Така се записват както наличната светлина, така и светкавицата, което осветява неща като зелени водорасли, но въпреки това замразява основния обект.“Използвайки фотоапарат Sony Alpha 1 в защитен подводен корпус, Пиетро казва, че предимствата на флагманския модел са очевидни. „Когато преминах към безогледален фотоапарат, Alpha 1 беше първият избор“, обяснява той. „Основната причина беше невероятният автофокус. Дори когато обектите се движат с течението, фотоапаратът остава заключен върху тях. Това помага изключително много при композирането, защото мога да прекомпозирам кадъра, без да губя фокуса.“

Пиетро използва и интуитивния live view на фотоапарата, за да преценява по-креативните си експонации. „Предварителният преглед на наличната светлина прави разбирането на комбинацията между нея и светкавицата много лесно“, обяснява той. „Освен това обожавам серийния режим от 20 кадъра в секунда, защото под вода ъглите непрекъснато се променят и така разполагам с всички нужни възможности.“ По подобен начин и резолюцията на Alpha 1 от 50,1 MP му помага да постигне по-добри изображения. „Детайлът от фотоапарата е невероятен“, съгласява се той, „но най-хубавото е, че мога лесно да изрязвам кадъра от хоризонтален до вертикален, без да губя твърде много качество. В противен случай трябва да пренастройвам светкавиците според завъртането на фотоапарата, което коства ценни секунди.“

Пиетро разчита на обектива FE 90mm f/2.8 Macro G OSS заради бързия му автофокус и впечатляващата му острота при малките бленди, типични за подводната макрофотография. Той вече е започнал да използва и новия FE 100mm f/2.8 Macro GM OSS — еволюция на 90-милиметровия модел, изключително подходящ за снимане във вода. Обективът предлага увеличение 1,4:1, съвместимост с телеконвертори 1.4x и 2x, както и отличен автофокус при слаба светлина. Пиетро смята, че той ще се превърне в ключов инструмент в неговата макрофотография.„Макар че започнах да снимам морския свят като начин да документирам това, което виждам, сега изображенията се превърнаха в път към знание и опазване“, завършва той. „Всеки път, когато снимам нещо, искам да науча повече за него… и това е първата стъпка към съхранението му. Стъпка по стъпка опознаваш дивата природа, екосистемите, подводния пейзаж… година след година, снимка след снимка, се учиш да обичаш природата още повече.“