Туристическият фотограф Деймън Бекфорд е бил тук и преди. Буквално и преносно. Пристигнал на слабо заснежените Лофотенски острови, той е заобиколен от скалиста красота, ала това не е зимната приказка, която е очаквал. Но тези красиви острови крият богатство от възможности, и ако това означава, че трябва да ги посети отново, тъй да бъде...

„Туристическата фотография е моя страст вече толкова години, така че едно пътуване повече не ме плаши“, шегува се той. „Всъщност именно благодарение на влечението да снимам едни и същи места по няколко пъти открих, че съм влюбен в пътуването.“ И наистина след времето, прекарано първо в кулинарното училище, а после във финландската армия, Деймън предприема първото си истинско пътуване с фотоапарат, като си купува еднопосочен билет за Индия и Югоизточна Азия, където в продължение на осем месеца обикаля с раница на гърба.

„Тогава се влюбих във фотографирането на различни места по света“, продължава той, „не само като начин да запазя спомените от тях, но и да споделям изживяванията си. Всъщност бях талкова силно убеден, че съм намерил призванието в живота си, че се върнах във Финландия, поработих една година, купих си по-добър фотоапарат и се върнах по същите онези места, за да повторя всичко.“

Във всички свои пътувания напоследък Деймън неизменно е придружаван от своя Alpha 7 IV. „Новият ми фотоапарат е идеалният специалист по всичко“, казва той. „Това е ключово за разнообразието от изображения, които се стремя да заснемам по време на пътуванията си. Заснемам и пейзажи, и динамични сцени, и документални снимки. При пейзажите резолюцията от 33 мегапиксела е полезно подобрение в сравнение с Alpha 7 III. Тя ми позволява да изрязвам допълнително сцените, ако е необходимо. Представянето на Alpha 7 IV в условия на слаба светлина също е фантастично за моите снимки на Северното сияние, за които често използвам ISO стойност 2000 или 4000.“

Когато човек пътува с раница на гърба или скита из планините, размерът и теглото на фотографското оборудване са много важни, а като изключим снимането в условия на слаба светлина, Деймън често предпочита да работи без статив. „Стремя се да улеснявам живота си и да пътувам с възможно най-малко багаж, а Alpha 7 IV е невероятно компактен за способностите и функциите, които предлага. Те включват 5,5-стъпков стабилизатор на изображението, който заедно с оптичния стабилизатор на моя FE 70-200 mm f/4 G OSS ми позволява да снимам много по-свободно без статив.”

Другият обектив на Деймън е FE 16-35mm f/2.8 GM. „Той ми дава всичко, което ми е нужно за снимане на Северното сияние“, обяснява той, „и ми осигурява полезен диапазон от широки ъгли. Фокусното разстояние 16 mm има невероятно въздействие, а при 35 mm той се превръща в идеалния обектив за документални снимки.”

Което ни връща към недотам вледенените брегове на Лофотен. „Хубаво е да посещаваш някои места отново“, обяснява той, „защото туристическата фотография означава не само откривателство, но и потапяне в атмосферата на мястото.“

„Дойдохме с цел да почувстваме истинска арктическа атмосфера“, продължава той, „но мартенското време се оказа много по-топло от очакваното и снегът в ниските части се беше почти стопил. Това не е нещо нечувано, тъй като архипелагът се намира точно в края на Гълфстрийм, така че просто се наложи малко да коригираме плана. Така например, въпреки че дойдохме със сплитбордове, за да снимаме сноуборд и сърф, снимахме повече от последното.“ Тези снимки демонстрират един от ключовите принципи в подхода на Деймън към туристическата фотография. „Често включвам в пейзажите хора или други елементи, които позволяват да се оценят мащабите на дадено място. Наред с това те разкриват начина на живот там и правят тези места да изглеждат по-близки и по-живи.“

Друг пример за това е снимката на Деймън на скиор, спускащ се от планина на остров Сеня, североизточно от Лофотен. „Придвижихме се по-на север и по-високо, за да намерим сняг, и докато се изкачвахме, забелязах скиори да се спускат по отсрещния склон“, спомня си той. „Продължих да ги наблюдавам и беше страхотно, че ги заснех да се спускат от планината, разкривайки необятността на северната пустош.“

Същият този преход родил и друго фантастично изображение под формата на заснежена планина, обрамчена от голи дървета. „Заснех го от почти същото място“, казва Деймън. „Когато видях сцената, почувствах, че трябва да я заснема. Точно такова впечатление от Арктика търсех. Но беше важно да я композирам правилно с помощта на вариото на моя 70-200mm f/4. Обичам да използвам този обектив за пейзажи не само за компресиране на перспективата, но и за улавяне на отделни елементи от сцената.“

Лофотен предоставя на Деймън поредната възможност да заснеме Северното сияние, като тук отново личи подходът му да преосмисля и избира момента. „Най-важният съвет, който мога да дам, е да следите прогнозата за повишена активност на полярните светлини и за ясно небе. Установих, че най-добрият момент за заснемане на Северното сияние е около полунощ, но ако прогнозата предвижда KP индекс над KP 5, тогава ще можете да го наблюдавате още привечер. Разбира се“, продължава той, „нужен е и малко късмет, както и добро планиране, но когато сиянието е ярко, са нужни не повече от 3 до 6 секунди експонация, за да постигнете резки форми и наситени цветове. Ако ви е нужна много по-дълга експонация, като например 30 секунди, светлините стават по-малко отчетливи и сцената може да изгуби своята хармония.“

Светът е голям, така че възнамерява ли Деймън да продължи да се връща към познати места по начина, който се е превърнал в негов стил? „Има много места, които все още искам да посетя“, смее се той. „Така например неотдавна прекарах седем седмици в Индонезия. Беше невероятно да се запозная с тропиците, но Арктика продължава да ме привлича по специален начин, така че скоро ще я посетя отново. С изменението на климата ще имаме все по-рядко шанса да видим местата такива, каквито са днес, и се радвам, че моят Alpha 7 IV ми помага да постигам това.“