Сред сухата суровост на пустинната граница закалена група пътешественици прекосява враждебна територия, докато емблематични герои се сблъскват в безмилостна битка за оцеляване. Ако това звучи като сюжет на класически уестърн, Крис Шмид може би току-що е улцелил точно тона на най-новия си документален проект „Bone Dry“.

Но докато уестърните и телевизионните сериали често представят морала в битка с хаоса, тук единственият закон е оцеляването. „Това е филм за кръговрата на живота“, обяснява Крис, „в който проследяваме годишната миграция на гну от южната част на Серенгети на север и обратно. Те следват дъждовете и свежите треви, но пътят им е опасен, като пресичат придошли реки и избягват хищници като крокодили, лъвове, гепарди и хиени. Но ние го стилизирахме като класически уестърн.“

И така, какво е накарало Крис да използва такъв креативен подход? „Има много документални филми за естествена история по темата и толкова много видеоклипове онлайн, които се борят за внимание, така че наистина искахме да направим нещо свежо и завладяващо“, казва той. „Разказът е фактологичен, защото има важни неща за разбиране, а публиката не иска фантазия, но можем да вземем определени похвати и инструменти от киното, за да го направим по-ангажиращо. И се надявам, че това ще накара хората да спрат и да обърнат внимание.“

Един от тези похвати е да се разкрие характерът, а според Крис това може да се постигне само чрез отдаденост и дългосрочно снимане. „За този проект снимаме периодично в продължение на около половин година“, обяснява той, „започвайки през април и проследявайки миграцията на север през юни, юли и август, след което се връщаме на юг към ноември. Това време ни позволява да намерим разказа и да се съсредоточим върху конкретни животни и семейни групи както в стадото гну, така и в хищниците, които разчитат на тях.“

„Тук“, продължава той, „обръщаме най-голямо внимание и на „поддържащия актьорски състав“, най-вече на хиените, които често остават в сянката на лъвовете и гепардите. И една от основните цели на филма е да даде глас на тези видове. Хиените често са представяни като „лошите“, а в измислените истории несправедливо ги показват като злобни, коварни и страхливи, но в контекста на този филм ще можем да покажем, че това е карикатура, а не истинската им същност.“ „Хиените“, продължава той, „не само имат близки и разпознаваеми роли в глутниците си, със силни семейни връзки, но и са умни колкото шимпанзетата. Освен това играят жизненоважна роля в екосистемата. Благодарение на тях и на другите чистачи в Серенгети почти няма болести. И да, те все пак са хиени. Но ако убият животно, то е защото трябва да нахранят малките си или да избегнат конкуренцията на други хищни видове.“ Същото важи и за гну, казва той. „Хората често възприемат стадото като едно цяло. Но когато отделиш време да ги изучиш, виждаш, че всяко е отделен индивид. Има много малки семейни групи, в които чичовци и лели остават заедно за защита, което можете да видите, когато пресичат реката. Те се подкрепят взаимно.“

„Ако успеем да повишим осведомеността и да създадем съпричастност, можем да мотивираме хората да защитават тези видове, а с това и цялата екосистема“, продължава Крис. „Има много заплахи. В нормални времена, тъй като хиените не мигрират, те трябва да оцелеят, докато чакат завръщането на гну, което само по себе си е изпитание, но сега са подложени и на натиск от земеделието, което означава, че тези видове трябва да оцеляват във все по-малки пространства. Така че има много по-голяма конкуренция за храна и повече конфронтация помежду им.“ „Изменението на климата също означава, че температурите се повишават и дъждовете намаляват“, казва той. „Така че има повече пустош, по-малко храна, по-малко паша и популацията намалява. Следователно натискът отново се увеличава. Виждаме това по целия свят. Когато разстроиш една част от системата, разстройваш и останалите.“

За да постигне целта си за документален филм по естествена история, стилизиран като уестърн, Крис е предприел множество стъпки както при заснемането, така и в постпродукцията, като е направил избор по отношение на оборудването, кадрирането, цветовата обработка, музиката, дори шрифта и имената на героите, използвани в разказа. „Прекарах много време в гледане на уестърни“, казва той, „особено на по-съвременни примери като „The Power of the Dog“ и „Train Dreams“, и затова започваме с определени композиционни решения, за да създадем тази атмосфера, преди да ѝ придадем уестърн визия и звучене в постпродукцията.“

„Например – продължава той – за широките кадри, които показват пейзажа на Серенгети, използваме същия вид анаморфни обективи като кинематографите. Много е важно да покажем мястото и трябва да видим пустините, планините и прашните плата, които имат същия епичен мащаб като американския Запад. Снимано през златния и синия час, всичко е много красиво, а Серенгети сам по себе си се превръща в герой, в образ на неопитомената природа.“ „Тези обективи обаче нямат голямо увеличение, така че за по-поведенческите кадри преминаваме към обикновени телеобективи. И именно тук Sony Burano наистина показва възможностите си. Благодарение на своя 8K сензор тя е изключителна камера за работа в различни формати, така че, въпреки че често използваме обективи във формат Super 35, които дават 5.7K файл, това пак позволява голяма разделителна способност за изрязване или стабилизиране на кадрите.“

Скоростта и адаптивността на Sony Burano също са отличителна черта за Крис. „Настроил съм функционалните бутони на камерата така, че да мога да реагирам мигновено“, потвърждава той. „Единият е настроен да превключва между режимите на изрязване, а другият е пряк път към режима на забавен каданс при 120 fps. Третият управлява функцията за предварителен запис. Държа я постоянно да буферира 10 секунди материал, което е невероятно полезно при снимане на дивата природа. Натискаш Rec, когато се случи нещо, и вече имаш 10 секунди материал в резерв.“ „Заради необходимата цветова обработка снимаме в SLog3 и използваме 16-битовия Raw формат на камерата, който е толкова по-малък като размер на файла от формата ProRes, че ни трябват много по-малко твърди дискове на терен“, разкрива той, „а камерата се стартира толкова бързо, че можем да я използваме почти веднага, щом започне действието. Функцията Dual ISO също означава, че можем да снимаме с много по-високо качество след залез слънце, а вграденият ND филтър позволява да направим корекция за части от секундата, ако обектът премине от сянка към слънчева светлина.“

„Но освен с превъзходните визуални качества, едно от най-важните неща, с които Sony ми помага, е самото продуциране и разпространение на „Bone Dry““, завършва Крис. „След като филмът е създаден, той трябва да бъде видян, иначе всички цели ще са били напразни. Искам да променя мнението на хората за тези аутсайдери и да покажа, че те са също толкова важни, колкото и „героичните“ видове.“„Повишаването на осведомеността е голяма задача, но хората трябва да разберат, че за да защитят едно място, трябва да защитят всеки вид в него, а не само емблематичните видове и върховите хищници. Същото важи за всяка екосистема, независимо дали е в Африка, в Европа, на сушата или под морската повърхност. Когато проследяваш героите и виждаш колко са умни, как се грижат един за друг, ти ги разбираш и искаш да ги защитиш. Надяваме се, че „Bone Dry“ ще направи точно това.“