Дълбоко в непокътнатата финландска пустош всеки ден се случва по нещо невероятно. В горските укрития посетителите се изправят лице в лице с евразийски вълци и кафяви мечки. От подобна позиция – почти на ръка разстояние, усещането за чудо е неизбежно.

Фотографът на дивата природа и природозащитник Магнус Лундгрен познава добре това усещане. „Да си сред мечките и вълците, е невероятно“, спомня си той. „Особено когато мястото се усеща толкова близко и домашно. Тези хищници са на такова близко разстояние, че връзката с природата става дълбока – връзка, която много хора са загубили или забравили. То е напомняне за нашето наследство като европейци. Това са нашите лъвове, нашите леопарди, и ние трябва да ги ценим и почитаме“. Подобни преживявания, както и много други приключения, споделя дългогодишният колега на Магнус – Стафан Видстранд, също фотограф на дивата природа с над 35-годишен опит. Двамата са на мисия да променят обществените нагласи и в крайна сметка да допринесат за опазването на месоядните животни в Европа. „Това не е нещо, за което хората се замислят често“, допълва Стафан, „но редом с културното наследство, което ни заобикаля – архитектурата, музиката, езика – съществува и природно наследство. То е в песента на птиците през пролетта, в аромата на гората или в шумоленето на листата. Помислете как се чувствате, когато видите катеричка, заек или елен. Да бъдеш сред хищници, е следващото, по-високо ниво на това преживяване“.

След като са работили по няколко проекта заедно, в това число по „Дивите чудеса на Европа“ и „Дивите чудеса на Китай“, днес двамата започват ново начинание – „Да живеем рамо до рамо“. Досегашните им инициативи имат за цел да дадат на хората по-ясно разбиране за тяхното природно наследство. Новият проект отива по-далеч, като споделя успешни истории на общности, живеещи съвместно с хищници. „Проектите „Диви чудеса“ бяха свързани с образование и изграждане на връзка“, обяснява Стафан. „И именно по време на тях открихме общата си страст и отдаденост. Наехме много други фотографи, за да осъществим проектите, като използвахме емоционалната сила на фотографията, за да предизвикаме промяна. Подходящите изображения могат да накарат хората да осъзнаят, че в собствените им страни съществуват невероятни животни. А когато вече имате тази емоционална връзка с дивата природа, е много по-вероятно да я цените и пазите“. Инициативата „Да живееш рамо до рамо“ е създадена, за да повлияе върху вземащите решения в ЕС така, че да запазят или дори да подобрят „строго защитения“ статут на едрите хищници в Европа и да насърчат по-благоприятна за дивата природа политика. „Акцентът е върху намирането на общ език и съжителството“, продължава Магнус. „Проектът ще представи успешни истории в подкрепа на водещите европейски организации за защита на дивата природа в техните усилия за опазване на нашите едри хищници“.

Факт е, че въпреки годините на успешна реинтродукция и опазване, перспективите за едрите хищници в Европа се влошават. За вълците вече има понижаване на степента на защита, а следващи могат да бъдат мечките и рисовете. Но Стафан и Магнус вярват, че една положителна представа за съжителството може да спечели сърцата и умовете на хората и да обърне тенденцията. „Забелязваме, че голяма част от медийното отразяване е съсредоточено върху проблемите, вместо върху решенията и възможностите“, споделя Стафан. „Искаме да покажем и други гледни точки. Защо тези хищници са полезни за нас? Как управляват и подобряват екосистемата? Кои мерки работят успешно за съвместното съществуване с тях?“ „Всъщност става дума за образование“, продължава Магнус. „Трябва да споделим кои са най-добрите начини за съжителство. В Швеция вече сме забравили какво е да имаме вълци около себе си. В миналото ги изтребихме напълно и сега едва се завръщат, така че хората още не знаят как да живеят с тях, как да сведат до минимум конфликтите, като използват правилните кучета пазачи, подходящи оградни технологии, държавни субсидии и адаптирани пастирски практики…“

Едно от тези предимства е наблюдението на дивата природа. „Друга прекрасна страна на посещението при мечките и вълците във Финландия е възможността да имаме добре развит туризъм, основан на дивата природа в Европа“, казва Магнус. „Веднага можеш да видиш ползата от присъствието на тези хищници – заради доходите и работните места, които създават. Хора идват от цяла Европа, за да ги наблюдават“. „На толкова много места по света виждаме същото развитие“, допълва Стафан. „Независимо дали става дума за лъвове, слонове, горили или – тук, в Европа – за мечки, рисове и вълци, емблематичните диви животни се превръщат в ценен ресурс за местните икономики. Селските райони се обезлюдяват и една от причините е липсата на възможности. Но дивата природа може да помогне за създаването на работни места – водачи, шофьори, пазачи – стига хората да осъзнаят нейната стойност“. Проектът включва документална работа, създаване на филми и писане, както и чиста фотография на дивата природа. „Може да се каже, че това е класическа репортажна работа в естествена среда“, обяснява Стафан. „Имаме нужда от емоционалните кадри и красивите снимки на животните, но също така и от историите, които ги подкрепят, за да разкажем истинската история на съжителството“.

„А човешката страна е дори по-важна“, добавя Магнус, „защото именно там се крият решенията. Туроператорите и природозащитниците, инфраструктурата, която изграждат, и начинът, по който хората се наслаждават на тези срещи – всичко това води към целта“. Разбира се, важно е и сътрудничеството помежду им. „За мен едно плюс едно е равно на пет,“ смее се Стафан. „Съвместната работа обогатява характера на изображенията, но също така означава, че е по-лесно да правим интервюта, да се снимаме взаимно, да пишем предложения, да управляваме социални мрежи... Когато снимаме, обикновено работим отделно, но през северното лято, когато няма истинска нощ, е много полезно да имаш човек до себе си. Единият наблюдава, докато другият спи!“ Снимайки с оборудване Sony Alpha, двамата са забелязали множество предимства. „Като мултимедиен проект, възможността да превключваме без усилие между снимки и видео на един и същи фотоапарат и с едни и същи обективи е огромно предимство“, казва Магнус. „И, разбира се, автофокусът на обекта и проследяването на очите, както и скоростта на снимане, означават, че успеваемостта е много по-висока, независимо дали обектът е вълк в гората или фермер, който поставя ограда“.

„Едно от най-големите предимства за мен са безшумните режими на фотоапарати като Sony Alpha 1“, споделя Стафан. „Не знам колко животни и птици съм изплашил през годините с шума на спусъка… Или колко възможности съм пропуснал. Веднъж снимах снежен леопард в Китай и след първия кадър той ме чу и изчезна! С Alpha 1 II щях да правя снимки и видеа, без дори да ме усети“. Двамата са доволни и от серията телефотографски обективи на Sony за снимане на дива природа. „Работим с обективи като FE 400mm f/2.8 GM OSS и FE 600mm f/4 GM OSS, и те са поне толкова остри, колкото и други, които сме използвали в миналото, но са значително по-леки“, продължава Стафан, „Дори няколкостотин грама по-малко могат да се окажат решаващи за по-ясни кадри, когато си държал тежък обектив с часове“. В крайна сметка и двамата са убедени, че именно силата на фотографията да променя нагласи и да предизвиква преосмисляне е жизненоважна за проект като „Да живееш рамо до рамо“. „Меките ценности и нагласи са изключително важни“, казва Магнус, „и знаем, че с достатъчно насърчаване повечето хора могат да се гордеят със своите емблематични хищници“.

„Всъщност става дума най-вече за управление на хора, а не за управление на дивата природа“, заключава Стафан. „Искаме хората да обичат своето природно наследство. Няма идеално решение, но има път към нещо по-добро. Нужно е само да го видиш, за да разбереш, че съществува“.