Прахът се надига, докато десетки крака тропат по земята. Свирепият звук на бразилската хардкор група Worst избухва от сцената. Гонсало много пъти е попадал в подобна ситуация и макар тя да изглежда плашеща за неопитното око, той я приема спокойно. „Харесваше ми да влизам в средата на тълпата с моя Sony Alpha 7C II, защото именно там усещам най-силно емоцията – сред публиката. За мен улавянето на тези моменти сред тълпата, от тази вътрешна гледна точка, е също толкова важно, колкото и заснемането на самата група.“

Серията от снимки е заснета на метъл фестивала Vagos във Вагос, Португалия, където Гонсало снима фестивала като част от визуалното му отразяване в пресата. „Всъщност е доста забавно. Макар да съм много висок, хората винаги се опитват да ме пазят в средата на мошпита, защото знаят, че нося фотоапарат, и затова са особено внимателни. И преди съм чупил фотоапарати и обективи, но каквото такова. Там има естествена, необуздана енергия, която просто не може да се открие никъде другаде. Всички се движат заедно като едно цяло и тази енергия наистина се предава на фотографа.“

Заснемането на сцената на музикален фестивал е нещо съвсем обичайно за Гонсало. За снимките си на Worst той използва Sony A7C II с обектив Sony FE 50–150mm f/2 GM. „Преди снимах с обектив 70–200 mm – като повечето концертни фотографи. Но разликата спрямо 50–150 mm е огромна, въпреки че фокусните разстояния като цяло са сходни. Голямото предимство е, че 50 mm е значително по-широк – можете да създадете почти цялостно портфолио само с този един обектив. 50–150 mm е истинско попадение. Допълнителната една бленда светлина – f/2 спрямо f/2.8 – кара всичко да изпъква и придава триизмерност. Възможността благодарение на по-широката бленда да снимаш при слаба светлина с по-ниски ISO стойности е невероятна.“

Заснемането на тълпата отблизо изисква различно оборудване. За да може лесно да сменя фокусните разстояния, Гонсало използва Sony Alpha 9 III с монтиран обектив FE 14mm f/1.8 GM.

„Наистина обичам да се доближавам до обекта. В много от снимките ми музикантът или тълпата изпълват кадъра чак до самия му ръб и това ми дава усещането за връзка, от което се нуждая в работата си. 14 mm е много полезно фокусно разстояние, когато няма достатъчно място, но дори когато има, както на фестивал на открито, е чудесно да се приближите още повече. Както казва Робърт Капа: „Ако снимките Ви не са достатъчно добри, значи не сте достатъчно близо.“ Наистина трябва да сте близо, за да пренесете тези емоции в снимките си, а 14mm е изумителен обектив точно за това.“’’’

Дори с море от лица пред него, Sony Alpha 9 III лесно фокусира точно там, където той иска. „Когато снимах сцената, използвах функцията за разпознаване на лица с активирано проследяване на обекта“, казва Гонсало. „Ако музикантът започне да куфее и косата закрие лицето му, фотоапаратът пак ще разпознае окото или поне ще задържи фокуса върху главата. Когато обаче снимам тълпата, функцията за разпознаване на лица открива толкова много лица, че използвам гъвкава точка с най-малкия размер на зоната, за да определя много прецизно къде да бъде фокусът. Още от времето, когато снимах на лента, винаги задавам фокуса в централната точка и прекомпозирам кадъра, знаейки, че фокусът ще остане заключен. Това ми дава творческа свобода. За мен е по-лесно, по-лесно е и за редактора – всички изображения са резки и могат да бъдат използвани.“

Друго завръщане към снимането на лента в тази серия от изображения е изборът да се снима в черно и бяло. „Наистина вярвам, че черно-бялата фотография премахва цялото разсейване, породено от цветовете“, обяснява фотографът. „Остава само емоционалната страна на изображението. В черно и бяло всичко е много по-сурово. Снимките трябва да са изключително въздействащи по отношение на емоцията и отдадеността към изображението, вместо да разчитат на цветовете, които могат да създадат свои собствени различни впечатления.“

Нещо, което прави впечатление в изображенията, е малкият брой хора, вдигнали телефоните си, за да заснемат събитието, за разлика от други музикални събития. „Хората са съсредоточени върху изживяването на концерта, вместо да го снимат. Общността иска да усети момента, а не да го документира.“ Затова Гонсало е там със своите професионални фотоапарати и обективи Sony, чувствайки се в безопасност в мошпита и улавяйки момента, за да не се налага тълпата да го прави.