Борба за гората

Застанал със Sony Alpha 7R III в ръка навътре в гората Мау в Кения, документалният фотограф Алесандро Грасини е на път да заснеме портрета на Бабу Мауа. Този 76-годишен член на племето Огиек, изобразен в традиционни дрехи и в най-отдалеченото и свещено място в гората, изпълнява обред в чест на горските духове. Надеждата е, че това ще гарантира на общността добър дъждовен сезон и добра реколта. Това е символичен жест в ситуации на много истински предизвикателства.

Портретът е предназначен за календар, наречен "Героите на климатичните промени", популяризиран от италианска НПО, а за Алесандро е върхът на една завладяваща история. През цялото им време заедно – обяснява той – "Бабу Мауа ми разказа колко важна е гората за обществото на Огиек. Тя е техният дом, мястото, където живеят, и предлага не само храна и животни за лов – тя е и най-важният им източник на лечебни растения".

Горският дом на Огиек е балансиран на границата между обезлесяване и екоустойчиво опазване. Това е най-голямата планинска гора в източна Африка и е най-важният водоизточник в Кения с около 130 милиона души, които зависят от водата на реките й. Но днес гората заема една четвърт от първоначалния си размер, безмилостно експлоатирана за производството на дърва за горене и земеделска земя за чуждестранни международни дружества. За да се борят с това, НПО Mani Tese и Миланският университет подкрепят правата на Огиек и ги включват в борбата срещу обезлесяването чрез устойчиви проекти, както и агитирайки за това правата им да бъдат зачитани като собственици и управители на земите на предците им.

Наред със своята портретна задача в продължение на 3 седмици Алесандро поема задачата да документира борбата в сърцето на гората Мау. "За мен разказването на история с фотоапарат – обяснява той – означава да разкриеш какво се случва, но без да показваш реалността твърде директно. Смятам, че една снимка – дори в документалистиката – не трябва да поучава твърде много или може да стане безлична. Важно е да заинтригувате и подтикнете зрителя, да задълбочите смисъла, така че да иска да види още и да се ангажира с идеята". Допълвайки тези изображения с истории и доказателства от хората, които снима, подходът на Алесандро предоставя завършен и уникално завладяващ разказ.

Заедно със своя Sony Alpha 7R III той работи само с един обектив: FE 24-70mm f/4 ZA OSS. Стандартизира възгледа си, за да придаде по-добър естетически баланс на проекта, "но по-важното е – казва той, – че този обектив ви кара да се доближите много близо до хората, които снимате. Подтиква ви към по-човешко изживяване и взаимодействие, затова трябва да има доверие между фотографа и обекта, което можете да видите във финалните изображения.

Освен това възможността на неговия Alpha 7R III "да фиксира стабилно обектите в тези видове екстремни условия на осветеност без нуждата от използване на осветление за AF беше жизненоважна. Не мога да рискувам да наруша интимността на тези моменти и ефекта, който би имал върху снимките ми – обяснява той, – и в съчетание с Alpha 7R III, който можеше да снима при пълна тишина, можех да поддържам и заснемам атмосферата в нейната пълнота, без да съм нападателен към хората, които не са свикнали да бъдат снимани. Функции като накланящия се LCD ми помагат да добавям дълбочина и да променям перспективата на изображенията".

Живеейки и работейки седмици наред в тропическа среда, Алесандро разчита на впечатляващата защита от атмосферни влияния и дълготрайни батерии на своя Alpha 7R III. "Местата в гората достигаха до над 3000 м над морското равнище – спомня си той – и имаше сериозна влажност, непрекъснати дъждове и вечери в палатки, когато презареждането на батериите не беше възможно. Пътувах само с четири батерии и всяка издържаше от един до два дни, затова можех да ходя една седмица, преди да трябва да заредя пак, което е от голямо значение за подобни проекти".

Ставайки свидетел на борбата на Огиек срещу обезлесяването, както и на усилията на горската служба в Кения, той неизбежно заснема неуспешните опити, които са част от продължаващата история. Виждайки дим и пламъци от километри и пристигайки на горските обекти, останали с малко повече от изгорена земя, той улавя изображения, които идеално отразяват раздразнението на войниците, борещи се срещу невидим противник, много по-голям от тях, и много често, пристигащи твърде късно.

Но има и надежда. "Фотографията винаги е била силен инструмент за предоставяне на повече информация – заключва Алесандро – и в исторически план документалните фотографи винаги са можели да предизвикат и окажат натиск благодарение на своите изображения, първо върху общественото мнение, а след това върху политическата класа, където да настояват за реформа и промяна. Когато взимам фотоапарата, обичам да знам, че продължавам традицията и тези идеали дори в ерата на интернет и социалните мрежи. Води ме на места като гората Мау, където се надявам, че снимките ми могат да изиграят важна роля, за да се осъществи промяна".