За документалния фотограф и автор на филми, чийто любим подход е да оставя историите да се развиват естествено, едва ли може да има по-благодатна тема от тази за пазителите на семената от Гвинея-Бисау? Ванеса Рибейро Родригес прекарва един месец из осеяните с палми архипелази [Бижагош] на западноафриканската страна, където се среща с тези вдъхновяващи жени, популяризирайки тяхната кауза, която може да помогне на други общности по света.

Ванеса за първи път научава за тях, докато преподава разследваща журналистика в Гвинея-Бисау през 2021 г. „Като разказвач на истории“, обяснява тя, „постоянно търся да науча някоя нова история. Бях запозната с работата на неправителствената организация Tiniguena, чиито проекти представляват интересна смесица от екофеминизъм, агроекология, насърчаване и устойчиво развитие. Когато някой спомена за дейността на „пазителите на семената“, бях толкова заинтригувана от идеята и важността на мисията им, че тутакси реших да узная техните истории.“

Тези жени, принадлежащи към етническата група Бижагош, живеят в морската защитена зона с коренно население на островите Урок и тяхната роля е да гарантират продоволствения суверенитет и сигурност в условията на множество предизвикателства, като например покачването на морското равнище и увеличаващите се валежи вследствие на климатичните промени, както и икономически и индустриални заплахи за местните земеделски култури, като например монокултурата от кашу.

Но темата за устойчивото развитие на планетата се преплита с темата за неравенството, за което тя също държи да разкаже. „Земеделието в Гвинея-Бисау разчита на труда на селските жени“, продължава Ванеса, „и именно те носят отговорност за прехраната на своите семейства. Въпреки това по-малко от един процент от тези жени притежават земята, която обработват, поради съществуването на дискриминационни закони и практики”. Вдъхновена от тяхната история, Ванеса се захванала с мултимедиен проект, който вече е предизвикал множество публикации в португалски и международни издания, включващ пълнометражен документален филм, който ще бъде показан тази година и ще бъде централен елемент от много интересна изложба в Португалия.

Да се проведат интервюта и да се заснемат снимки с пазителите на семената обаче не се оказало толкова лесно. „Основната трудност идваше от това“, смее се тя, „че трябваше да бъда жената-оркестър! Времето беше много кратко, а исках да представя толкова много жени, като същевременно вършех всичко сама: настройване на оборудването, провеждане на видеоинтервюта, запис на въвеждащи и извеждащи кадри, заснемане на портрети и други снимки, запис на звук… и пренасяне на цялото оборудване от едно място на друго. Географията и атмосферните условия също бяха важни фактори. Когато приливът беше висок, вземахме лодки, но често се налагаше да газим вода и да вървим пеша с часове, за да се срещна с хората, които търся.“

„Но когато пристигне на такова място с толкова интересни истории за разказване, човек гледа да се възползва максимално“, продължава тя. „Това е непрекъснат стремеж, но той носи голямо удовлетворение. Привилегия е да получиш достъп до тази вселена и да се докоснеш до такава древна и непозната култура. Като ловец на истории вярвам, че това е вечна история, която може да промени много неща.

За този проект Ванеса разчита на своите предпочитани фотоапарат и обектив: Sony Alpha 7C и FE 24-105mm f/4 G OSS. „Като жената-оркестър беше голям късмет да разполагам с тази комбинация“, обяснява тя, „защото е лека и компактна и същевременно осигурява гъвкавост и високо качество както на снимките, така и на видеото. Ниското тегло е много важно, когато носите всичко на гърба си седмици наред! А с този обектив мога да постигна всяка композиция, която пожелая: портрети, общи планове или дори човек от другата страна на оризовите полета (болама). А блендата f/4 осигурява фантастична яркост, което е много важно за мен, защото обичам да работя само с естествена светлина.”

Въпреки предизвикателствата Ванеса не изневерява на характерния си подход да работи бавно и естествено, отделяйки време, за да спечели доверието на своите обекти и да гарантира, че техните послания ще бъдат чути. „Моята гледна точка е, че независимо дали става дума за видеозаписи, фотография или и за двете, не можете просто да ги „нащракате“ и да си тръгнете“, обяснява тя. „Държа да създам връзка с човека, а това отнема време.“

„Винаги разпитвам моите обекти какво е важно за тях“, продължава тя, „и какво искат да покажа. В много отношения журналистическият ми подход е „от долу нагоре“: започвате с гласовете на общността и по един уважителен начин това прераства в сътрудничество. Не е моя работа като чужденка да казвам коя история има репортажна стойност. Вместо това целта ми е да дам думата на хората. Как мога да ги представя? Какви са техните опасения? И коя част от тяхната история не е била разказана досега?“

Ванеса смята, че портретите на тези жени имат специално значение. „За мен“, обяснява тя, „фотографията има сила, която видеото или аудиовизуалната комуникация не притежават. Не казвам, че едното е по-добро от другото, но снимките запечатват момента по специален начин, който е непостижим за видеото, и това може да стимулира въображението на зрителя. Окото е привлечено от детайлите и се заглежда, пробуждайки някаква дълбока връзка, спомен или идея, която дотогава е била неосъзната. Видеото ни дава почти всичко – движение, реч и звук – но често се случва да открием нещо много по-силно в тяхно отсъствие.“

След като историята вече е заснета – какъв ефект ще има тя според Ванеса? „Мисля, че този вид агроекологична история може да бъде чудесен пример за целия свят, както и да даде нещо на самите пазители на семената“, заключава тя.