Докато поднасяте напитка към устните си, замисляте ли се къде и от кого е произведена? Този въпрос може да бъде зададен за толкова много неща, които консумираме. Храна, дрехи, суровини… и това е въпросът, вдъхновил първия пълнометражен документален филм на Франсиска Сиза.

Подобно на много успешни проекти и този започнал почти случайно. Докато работели с продуцента Готие Хайнс по създаването на рекламни видеоклипове за производител на напитки, те се срещнали с Йоланда Руис, президент на Mujeres del Mezcal y Maguey del México – асоциация, която подобрява живота на фермерите и спиртоварите, участващи в производството на мескал. Франсиска и Готие веднага почувствали силата на този разказ за потисничество и бруталност, но също за отдаденост, грижа и надежда.

„Видяхме, че имат нужда от трибуна, за да разкажат своята история на света“, казва Франсиска, „и Готие ме покани да режисирам документален филм, посветен на темата.“ Това, което последва, беше изтощителна, но вдъхновяваща 30-дневна снимачна сесия в Мексико и проект, променил живота на Франсиска.

„От самото начало“, обяснява тя, „чувствах този проект особено близък. Филмът се занимава с борбата на жените за признаване на техния труд, както и с темата за екологията и устойчивото развитие, и повдига въпроси за начина, по който се отнасяме към хората и регионите, произвеждащи продукти за целия свят. Ще направим ли усилие да променим отношението си към тях и да ги подкрепим?“

„Мескалът“, обяснява Франсиска, „е напитка, подобна на текилата. И двете се произвеждат от растението агаве. Но докато текилата се произвежда по индустриален начин, мескалът често се прави ръчно и по традиционен, естествен начин. Много от земеделците и дестилаторите са жени, които се стараят да запазят старите начини на производство.“

Има обаче традиции, които трябва да бъдат преразгледани, обяснява тя. „Жените нямаха право да притежават марки или фабрики за мескал, поради което те и техните семейства не получаваха адекватно възнаграждение за труда си. В продължение на 20 години това женско сдружение се бори за подобряване на условията на труд и за разширяване на правата на работниците в сектора. Те не се предават и в крайна сметка борбата им се увенчава с успех, но това е безмилостна битка, в която вицепрезидентката Лус Мария Сааведра оцелява в две покушения над живота ѝ.“

Въпреки че дълги години са били лишени от признание и адекватно възнаграждение, производителите на мескал винаги са се борили да запазят традициите си в производството, като това включва и грижа и уважение към околната среда. Тази позиция е по-важна от всякога на фона на нарастващата популярност и доходност на напитката.

„Трябва да бъдем предпазливи“, продължава тя, „защото се наблюдава голям бум в търсенето на мескал. През последните две години популярността му в Съединените щати нарасна десетократно. Пазителите на традициите се страхуват, че големите компании ще нахълтат и ще започнат интензивно земеделие, без да се съобразяват с екологията.”

„Така се случи с текилата“, продължава тя. „Хората искат да купуват все по-евтино и по-евтино. Текилата идва от щата Халиско и земята в този регион умира заради прекомерната експлоатация на растението агаве. Нужни са 10, а понякога до 30 години, за да се развият растенията до подходящия размер и да могат да се използват за приготвяне на добър мескал. Правилното отглеждане изисква да не се убиват младите растения само за да се произведе повече продукция.“

Чрез този документален разказ тя се опитва и да опровергае някои типични стереотипи за Мексико. „Това е много жизнена и дружелюбна страна“, обяснява тя, „но мнозина хранят една клиширана представа, внушена от филмите и телевизията. Че страната се състои само от пустини, големи градове и бедняшки гета. Но там има толкова много красота. Накъдето и да погледнете, виждате богатство от фолклор и традиции, както и прекрасни багри, особено в облеклото на работничките.“

„За мен беше важно да уловя изобилието от багри, селска красота и тучна зеленина навсякъде“, продължава тя. „Не исках, а и не ми се наложи, да използвам изкуствена светлина или специални движения с фотоапарата, за да разкрася видяното през обектива. Картините бяха толкова въздействащи, че от мен се изискваше само да ги заснема.“

Тя също така си поставя задачата да покаже добротата и щедростта на хората, с които се среща. „Те много се вълнуваха, че някой разказва тяхната история, и искаха да ни покажат всичко“, казва Франсиска. „Посетихме някои много бедни домове, където ни приготвяха обяд и вечеря, въпреки че им се налагаше да късат от собствения си залък. Беше много смиряващо и емоционално преживяване. Разбира се, опитвахме и от техния мескал, когато беше възможно. Той е много чист и естествен, когато е произведен по правилния начин.”

През цялото време Франсиска, Готие и техния екип са придружавани от Йоланда Руис. „Тя ни придружаваше от ден 1-ви до ден 30-и, докато пътувахме със самолети, автобуси и коли, спяхме на седалките или на пода там, където спирахме да пренощуваме. Тя се превърна в истинско вдъхновение за мен, повече като майка, отколкото като приятел. Тя е с 20 години по-възрастна от мен, но има неизчерпаема енергия. Притежава голяма психическа и физическа сила и сякаш се познава с всички. Посетихме някои опасни места, което нямаше да успеем да направим без нея.“

През цялото това време тя не се разделя със своето оборудване Sony – най-вече Sony Alpha 7S III, но и Sony Alpha 7 IV. И двата фотоапарата са използвани за снимане на видео и снимки. „Тъй като постоянно бяхме на път, тези фотоапарати бяха идеални за проекта. Те са толкова компактни и осигуряват толкова високо качество, че никога не съм се опасявала, че може да не уловят красотата на Мексико и характера на хората, които срещахме – такива, каквито ги виждах. Разбира се, заради функции като брилянтния режим S-Log3 хората възприемат Alpha 7S III преди всичко като „специалист“ по видеозаписа и мнозина подценяват неговите качества за заснемане на снимки. Аз не споделям това мнение. Използвам 7S III за всякакви цели и той заснема невероятни снимки.“

Документалният филм е завършен и вече е включен в афишите на кинофестивалите. Франсиска го е показала предварително на жените, взели участие в проекта. „Харесаха го, защото сме интервюирали много различни хора, а някои от тях дори се шегуваха „Защо показват нея повече от мен?“ и „Защо не сте показали повече за моята марка мескал?“, смее се тя. „Но всичко това е част от създаването на филма и всички те се радваха, че са успели да споделят своята история.“

Най-въздействащият отзив обаче идва от Йоланда Руис. „Тя ми изпрати гласово съобщение, почти ридаейки от щастие, защото за първи път гласът им ще бъде чут извън Мексико. Филмът показва как, работейки заедно, тези хора са взели нещата в свои ръце и са променили статуквото в Мексико.“

„Преди всичко научих колко привилегировани сме ние в Европа, Съединените щати и други държави, радващи се на охолство“, заключава тя. „Има хора по целия свят, които притежават много по-малко от нас, и въпреки че винаги стават в зори, работят и се борят, те не се радват на охолен живот като нашия. Това са хората, които създават нещата, от които се нуждаем, или нещата, на които се наслаждаваме. Трябва да чуем техните истории, за да бъдем съпричастни. Споделянето на това разбиране може да направи света по-добър и това е моята цел сега.“